Определение № 244 от 28.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 14/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] срещу определение № 15 458 от 05.11. 2010 г. по в. ч. гр. дело № 11 555/10г. на Софийски градски съд /СГС/, с което е потвърдено разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение изд. по реда на чл.417 от ГПК по гр.д. № 27262 /2010 г. на РС-София за сумата от 2 169,66 лева в полза на ДФ”З.”-София.. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.. Претендира се отмяна на обжалваното определение и на потвърденото с него разпореждане за незабавно изпълнение. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определенията, с които въззивната инстанция се произнася по реда на чл.419 ал.1 от ГПК по частни жалби срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение не попадат в нито една от горните две категории определения подлежащи на касационен контрол. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение е извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК определения, подлежащи на касационно обжалване, поради което и частната касационна жалба срещу него следва да се остави без разглеждане като недопустима. Настоящото определение не прегражда развитието на делото, а само констатира недопустимостта на касационното частно обжалване, с оглед което и самото то не подлежи на обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение