Определение № 10536 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10428/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. Т. К. от гр. Ихтиман, чрез процесуалния й представител адв. Седефов, срещу определение № 1058 от 01.08.2025г., постановено по адм. д. № 516/2025г. по описа на Административен съд София – област /АССО/, с което на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е спряно производството по делото до посатновяване на решение по искане с вх. № 3196 от 14.05.2025г. от М. Т. К. за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено по адм.д. № 669/2023г. по описа на АССО. В частната жалба се твърди за неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 АПК във връзка с чл. 236 АПК. Излага подробни съображения за липса на предпоставките по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, а именно липса на преюдициалност на евентуалното решението по искането за отмяна и настоящото производство. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизовдствените действия. Ответникът Кметът на община Ихтиман не изразява становище по жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение съдът е посочил, че настоящото производство е образувано по жалба на М. Т. К. срещу заповед № 548 от 20.04.2023г., издадена от кмета на община Ихтиман. Посочил е, че по делото е приложено решение № 261 от 01.03.2024г. по адм.д. № 669/2023г. по описа на АССО, с което е отхвърлена жалбата на С. Х. К. против заповед № 548 от 20.04.2023г. на кмета на община Ихтиман. По посоченото дело № 669/2023г. по описа на АССО от М. Т. К. е постъпило искане с вх. № 3196 от 14.05.2025г. за отмяна на влязлото в сила решение № 261 от 01.03.2024г. Във връзка с така описаната фактическа обстановка е приел, че решението на ВАС по отправеното искане за отмяна на влязлото в сила решение № 261 от 01.03.2024г. по адм.д. № 669/2023г. на АССО би се отразило на правилното разрешаване на спора по настоящото дело, тъй като и на двете производства предмет е една и съща заповед. Поради това е приел, че произнасянето по искането за отмяна на влязлото в сила решение е преюдициално по отношение на разрешаването на спора в настоящото производство. Поради това на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е спрял производството по делото. Определението е неправилно. Съгласно § 40 ПРЗ на ЗИД на АПК /ДВ бр. 63/2025г. в сила от 01.08.2025г./ висящите както административни, така и съдебни производства се довършват по досегашния ред. Поради това е неприложим новия чл. 154а АПК /нов – ДВ бр. 63/2025г. в сила от 05.08.2025г./ и производството правилно е проведено по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съответно следва да продължи по този ред. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложима субсидиарно по чл. 144 АПК, предполага пряка връзка между две висящи дела и обусловеност на спора по едното от решаването на спора по другото, т. е. да е налице преюдициален характер на спора по първото дело спрямо произнасянето по същество по второто. Тази предпоставка на закона в случая не е налице, тъй като произнасянето по искането в производството по отмяна на влезналото в сила решение, не обуславя правилното решаване на спора по съществото му в настоящото производство, което е законен или незаконен е нареденият за премахването строеж. Действително произнасянето по искането за отмяна евентуално би имало значение досежно на конституирането на страните в производството, но не и относно произнасянето по съществото на спора, каквото е изискването на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК за наличието на преюдициалност. Предвид посоченото и при евентуално уважаване на искането за отмяна на влезнало в сила решение, биха били налице предпоставките за съединяването на двете дела за разглеждане в едно производство, но това засяга процесуални въпроси, а не обуславя решаването по същество на спора в настоящото производство. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия състав на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение