Определение № 787 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 111/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. С. против въззивно решение № 183 от 14.10.2010 год. по гр. дело № 370/2010 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 61 от 04.05.2010 год. по гр. дело № 118/2009 г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която са уважени исковете на жалбоподателката с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД за обявяване недействителността на договор за продажба на учредено право на строеж по нотариален акт № 186, том ІІ, д. № 386/97 год. на нотариус при Плевенски районен съд като привиден, прикриващ действителен договор в полза на трето лице и исковете са отхвърлени, решението е обезсилено в частта по иска с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), с който жалбоподателката е призната за изключителен собственик на 1/2 идеална част от апартамент № 9 с площ 67,98 кв. м на пети етаж, заедно с мазе № 9 и на 1/2 идеална част от апартамент № 7 с площ 67,98 кв. м, заедно с мазе № 7 и на 1/2 идеална част от гараж № 1 - всички находящи се в жилищна сграда на [улица], [населено място] и иска е оставен без разглеждане, като недопустим, а производството по делото е прекратено. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя материалноправния въпрос - за съотношението между симулацията относно предмета на сделката и персоналната симулация с твърдение, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът Д. В. Б. в писмен отговор на касационната жалба прави искане да не се допуска касационно обжалване, а при допускане жалбата да се отхвърли. Ответниците А. Н. С., Ц. В. С., едноличен търговец „С.-М. П.” и Б. Д. Б. не са представили писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното решение исковете на жалбоподателката за обявяване на договор да продажба на право строеж за построяването на два апартамента и на гараж като привиден, прикриващ действителен договор в полза на трето лице са отхвърлени като е прието, че не може да има относителната симулация, когато страните по привидната и прикритата сделка са различни. Прието е, че не е установена и фигурата на подставено лице, за което липсват твърдения в исковата молба и такова лице не може да бъде едноличният търговец-продавач по оспорения договор. Материалноправният въпрос за съотношението между привидна сделка и прикрито съглашение, когато страните по привидната сделка и страните по прикритото съглашение са различни е от значение за изхода на делото. Това налага да се допусне касационно обжалване на решението в частта, с която исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.