Определение № 230 от 05.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 732/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г. против решение № 367/06.12.2022 г. по в.т.д. № 433/2022 г. на Варненски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 19/17.04.2022 г. по т.д. № 58/2021 г. на Окръжен съд - Шумен, е отхвърлен изцяло предявения от касатора против „Титан БКС“ ЕООД установителен иск, за дължимостта на сумата 150 000 лева / разгледан като частичен от претенция в пълен размер 310 000 лева /, представляваща договорна неустойка, на основание чл. 11 вр. с чл. 8 от сключено между страните споразумение, за неизпълнение на поето със срок задължение от „Титан БКС„ да заплати дължими такси по изп.дело № 9/2015г., образувано от ЧСИ Г. К., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ - № 48/08.03.2021г. по ч.гр.д. № 650/21г. на Шуменски районен съд. Касаторът оспорва правилността на постановеното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано.Намира за недопустимо извършеното от съда тълкуване, предвид ясната клауза на чл. 11 от споразумението от 13.03.2018 г., съответно – неправилно, в нарушение на принципите за тълкуване в чл. 20 ЗЗД, поради което се е стигнало до подмяна на действителната воля на страните. Подчертава, че и към настоящия момент ответното дружество не е изпълнило задълженията си да погаси в пълен размер таксите по изпълнителното дело. Неправилен намира извода на съда, че за него не са възникнали вреди – накърняване на доброто му име, в качеството на неимуществени вреди. Неправилно е съобразена единствено обезщетителна функция на неустойката, като са игнорирани нейната дисциплинираща и наказателна функции, установими от преамбюла към споразумението и на които ищецът е акцентирал и в исковата си молба, с оглед предходни отношения с ответника. Счита за релевантно и обстоятелството, че е подал заявлението по чл. 417 ГПК само за част от вземането си, седмица преди изтичане на давността и по този начин по същество се е отказал от цялата си претенция. Позовава се и на реципрочно поето от него задължение за неустойка в същия размер и при същите условия. Касаторът излага подробно хронологията на отношенията си с дружеството - ответник, като бивш негов съдружник и на опитите си да уреди имуществените си отношения със същото, по повод прекратяване на участието си в него, изразяващи се в множество съдебни и изпълнителни производства, както и в подписване на редица споразумения, едно от които е процесното от 13.03.2018 г. Посочва, че дружеството целенасочено е бавело плащанията и по този начин е увреждало законните му права и интереси, поради което, стъпвайки на постановките на ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС относно нищожността на неустойката поради противоречие с добрите нрави, аргументира, че същата е уговорена в рамките на присъщите й функции, именно с оглед поведението на дружеството - ответник, предпоставило множество съдебни и извънсъдебни спорове, със значителна продължителност и редица неспазени споразумения, което резултирало в неуредени помежду им отношения. Ответната страна – "Титан БКС" ЕООД - оспорва касационната жалба и обосноваността на основанея за допускането й до касационното обжалване. Подчертава, че неустойката е с неясно съдържание, като буквалното е достатъчно да обуслови нейната нищожност, но тълкуването й предпоставя извод да е уговорена за цялостно неизпълнение на споразумението, а не за забавено изпълнение, каквото е неизпълнението му в случая. При това, размерът й е 50 пъти по-голям от дължимите такси по изпълнителното дело, поради което правилно е преценена като нищожна, с оглед излизане извън присъщите й функции и водеща до неоснователно обогатяване на ищеца. Подчертава, че касаторът е недобросъвестен, доколкото във връзка с процесното споразумение и той е в неизпълнение /не е вдигнал наложените спрямо имущество на дружеството обезпечения/, от което и на основание чл. 90, ал.1 ЗЗД следва, че с ищеца си дължат едновременно изпълнение, респ. не е в забава. Мотивира се с това, че с оглед прекратяване на изпълнителното дело, за касатора не са възникнали вреди, подлежащи на обезщетяване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав, в обхвата на касационните доводи и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, съобрази следното: Ищецът Г. С. Г. е предявил установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на неустойка, за неизпълнение задължения на ответника "Титан БКС" ЕООД, съгласно сключеното между страните споразумение от 13.03.2018 г. за уреждане на финансови отношения, възникнали във връзка с прекратяване участието на ищеца като съдружник в дружеството – ответник. С оглед описаните в същото споразумение, приключили между страните искови производства, в които са уважени претенциите на ищеца, е постигнато съгласие доброволно да уредят всички финансови отношения, за което са постигнати изрични уговорки, вкл. тези в чл. 8 и чл. 9 със следното съдържание: Чл. 8 – „Страните се съгласяват, че разноските в посочените по-горе изпълнителни производства, които следва да бъдат заплатени на ЧСИ с оглед прекратяването на изпълнителните дела, ще бъдат заплатени от „Титан БКС„ ЕООД, в срок от 7 дни след подписване на настоящото споразумение, като ще се съберат служебно от събраните по делата суми, ако такива суми са постъпили“. Чл. 9 „ Дружеството се задължава в 7-дневен срок от подписване на споразумението да предприеме необходимите мерки за прекратяване на всички висящи досъдебни и съдебни / граждански и наказателни / производства срещу Г. С. Г., предизвикани от дружеството или в които „Титан БКС„ ООД е страна, ако има такива, като незабавно след внасяне на искането следва да снабди Г. С. Г. с копие, с поставен входящ номер от съответния документ„. Не се спори, че чл. 8 касае заплащане на всички дължими на ЧСИ такси за водене на изпълнителното дело, а не заплащане на дължими на ищеца суми от разноски по водените с ответника дела. В чл. 11 от споразумението е уговорено следното: “В случай, че дружеството наруши споразумението по какъвто и да било начин, същото дължи на Г. С. Г. неустойка в размер на 310 000 лева”. Ищецът твърди, че задълженията на дружеството по всички образувани съдебни производства спрямо него възлизали на 786 080 лева, като е опростил на ответника част от задължението до размера на сумата 310 000 лева, която му била изплатена. Твърди, че таксите по изп.д. № 9/2015 г. на ЧСИ Г. К., в размер на 5 843.99 лева, не били платени от ответника, в рамките на уговорения според споразумението срок, а частично били погасени повече от година по-късно. Твърди и неизпълнение на чл. 9 от споразумението, тъй като не са му представени доказателства за всички заведени срещу него наказателни производства, провокирани от жалби на дружеството. В обезщетение на вреди от това неизпълнение претендира визираната в чл.11 от споразумението неустойка. Ответникът е оспорил основателността на иска с аргумент, че неустойката е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като размерът й е 50 пъти размера на дължимите такси по процесното изп. дело № 9/2015 г. Намира по начало клаузата за неясна и подлежаща на тълкуване. Поддържа възраженията, които релевира и в отговора на касационната жалба: 1/ въз основа на тълкуването й се извежда воля на страните неустойката да обезщетява вреди от пълно неизпълнение, а не и от забавено изпълнение; 2/ ищецът не е претърпял реални вреди от неизпълнението; 3/ чл. 309 ТЗ не препятства искане за намаляване размера на дължимата неустойка, в хипотеза на лошо или частично неизпълнение, съгласно чл. 92, ал.2 ЗЗД; 4/ ищецът също е в забава и на основание чл. 90, ал.1 ЗЗД страните си дължат едновременно изпълнение, т.е. ответникът не е изпаднал в забава. Първоинстанционният съд е уважил иска, като е приел за установено вземане в претендирания размер, независимо че е установил забавено изпълнение, а не неизпълнение, и то единствено на задължението по чл. 8 от споразумението. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и отхвърлил иска, като е приел, че клаузата за неустойка е неясна, предвид използвания израз „ нарушение на споразумението по какъвто и да било начин„. Като неясна е счел, че същата подлежи на тълкуване, съобразно принципите на тълкуването, залегнали в чл. 20 ЗЗД. Приел е, че е договорена за пълно неизпълнение: „на задължението за заплащане на сума от 310 000 лева или за такова неизпълнение на негово задължение, осуетяващо изпълнението на задължението за плащане„ / макар досежно първата хипотеза, за настоящия състав да е напълно неясна логиката за обезщетяване вреди от неизпълнение на задължение за сума от 310 000 лева, с компенсаторна неустойка в същия размер, след като вземането е и изрично признато от страните, т.е. няма да се ползва дори облекчения ред за претендиране на неустойката, без доказване размер на вредите /. Втората хипотеза на прието за обезпечено с неустойката неизпълнение очевидно има предвид неизпълнение на задължение, съставляващо условие за изпълнение на задължението за плащане на 310 000 лева, съгласно предвиденото в чл. 3 от договора. Съдът се е мотивирал с целта на споразумението - окончателно уреждане на отношенията между страните. Постигането на тази цел, видно от съдържанието му, е обусловено от дължими от всяка от тях действия, съответно: за вдигане наложените от ищеца обезпечения върху имущество на дружеството, респ. прекратяване на образувани граждански и административни производства, по които са страни, съответно - наказателни производства, образувани срещу ищеца по жалби на ответника. Съдът е приел, че плащането на сумата от 310 000 лева е обусловено и от прекратяването на образуваните срещу дружеството изпълнителни дела, между които и изп. дело № 9/2015 г. / макар че визираното от ищеца неизпълнение не е в условията, изброени към чл. 3 от споразумението, а в чл. 4 /. След като изп.д. № 9/2015 г. е било прекратено и оригинала на изпълнителния лист – върнат от ищеца на дружеството, независимо че по изпълнителното дело е имало непогасени такси, съдът приема, че това от условията за заплащане на сумата от 310 000 лева не е осуетено от поведението на ответника и няма основание да дължи договорената неустойка. Вероятно визирайки частичното плащане на такси по изпълнителното дело до прекратяването му, съдът е посочил, че от забавеното им заплащане за ищеца не са настъпили вреди. Съдът е допълнил, без да се е мотивирал обстойно, че ако се сподели буквалния текст на клаузата за неустойка, в относимост към посоченото от ищеца неизпълнение на ответника, то същата би била нищожна, поради противоречие с добрите нрави – в нарушение на принципа на справедливостта и извън присъщата й обезщетителна функция. Касаторът формулира въпроси в обосноваване основание за допускане на касационното обжалване както в самостоятелно изложение, така и в самата касационна жалба. В касационната си жалба касаторът е формулирал следните въпроси: 1/ Следвало ли е Апелативен съд Варна да тълкува превратно нормата на чл. 11 от споразумението от 13.03.2018г. и по този начин, нарушавайки правилата на чл. 20 ЗЗД, да подменя уговорките между страните, при все че в него ясно се казва, че „Титан БКС" ЕООД дължи неустойка при нарушаване на споразумението по какъвто и да било начин ?; 2/ Налице ли е нищожност на клаузата на чл. 11 от споразумението от 13.03.2018г., като противоречаща на добрите нрави, с оглед дисциплиниращата и наказателната функции на неустойката, в светлината на отношенията между страните, които са предхождали споразумението, в рамките на които очевидно противоречащо на добрите нрави е било поведението на „Титан БКС" ЕООД, които и до днес не са изпълнили задължението си по чл. 8 от споразумението ?; 3/ Анализирал ли е в мотивите на решението си Апелативен съд – Варна споразумението в неговата цялост и съобразил ли е всички уговорки между страните, включително дисциплиниращата и наказателна функции на уговорената между страните неустойка ?; 4/ Налице ли е в решението на Апелативен съд - Варна нарушение на чл. 9 от ЗЗД, при което съдът е подменил ясно изразената воля на страните да се дължи неустойка при каквото и да било нарушение на споразумението ? Касаторът не сочи хипотеза на поддържан по въпросите допълнителен селективен критерий. Така формулираните въпроси са изцяло по правилността на въззивното решение и фактологични – не предполагат еднозначен отговор за приложението на правна норма или правен принцип, извън конкретиката на спора – извършените от страните и съда процесуални изявления и действия и съдържанието на доказателствата. Отговор на същите съдът дължи в друга фаза на касационното производство – чл.290 ГПК и на основанията по чл. 281 ГПК, след преодоляване на селекцията в настоящото производство по чл. 288 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1 / Противоречие с нормите на чл. 20 33Д и чл. 9 33Д и установената по приложението им задължителна съдебна практика, която изключва възможността за тълкуване на ясните договорни клаузи и за подмяна на изразената от страните воля и свободата на страните да определят съдържанието на договора - касационно основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, с оглед твърдяно противоречие с възприетото в решение № 1 от 24.07.2012г. по гр.д. № 777/2010г. на ВКС, решение № 349/11 от 21.05.2012г. на ВКС, решение № 349 от 21.05.2012г. на ВКС, решение № 430 от 20.01.2015г. по гр.д. №1673/2014г. на ВКС, решение № 374 от 11.10.2011г. на ВКС по гр.д. № 290/2010г., решение № 5 от 06.02.2020г. по гр.д.№ 641/2019г. на ВКС и др, решение № 81 от 07.07.2009г. по ч.т.д. № 716/2008 г., решение №559 от 17.05.1993г. по гр.д. 1724/92, ВКС, ІV г.о., решение № 151 от 19.01.2004г. по гр.д. 162/03г. на ВКС, І г.о. 2 / Ясна ли е клаузата на чл. 11 от споразумението от 13.03.2018г. и подлежи ли на тълкуване от страна на съда ? – допълнителният селективен критерий се сочи в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, обоснована с анализ на процесуалните пропуски на въззивния съд: да обсъди в мотивите си всестранно и безпристрастно всички събрани по делото доказателства, включително споразумението между страните от 13.03.2018г. в неговата цялост, като разгледа и обсъди клаузите му, в тяхната взаимосвързаност и в съответствие с преамбюла. Допълнително се сочи очевидна неправилност на въззивния акт, като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 пр. трето ГПК, със същата обосновка - необсъждане на споразумението в неговата цялост. По п. 1 не е формулиран въпрос, но доколкото може да се изведе такъв от съдържанието му, той се свежда до това подлежи ли на тълкуване ясна договорна клауза, след като чрез същото би била подменена действителната воля на страните ? Несъстоятелно е обвързването на тълкуването със задължителна подмяна волята на страните, поради което в тази си част въпросът е некоректно поставен. В останалата си част същият не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния съд, който – при това, при изрично въведен от противната страна довод, за нужно тълкуване на клаузата на чл. 11 от договора, по който е бил длъжен да се произнесе - е споделил извод за нейната неяснота, изхождайки от конкретно използван израз в същата „нарушение на споразумението по какъвто и да било начин„. Обосноваността на изводите му за нищожността й, съгласно принципите на чл. 20 ЗЗД, е извън съдържанието на въпроса и преценка за същото не се дължи в настоящото производство. За втория формулиран въпрос, също фактологичен, важат съображенията, изложени по повод въпросите в касационната жалба – не съставлява правен въпрос, а дири конкретен отговор за правилността на въззивния акт. Не се установява очевидна неправилност на въззивното решение. Доколкото същата се обосновава с недопустимо предприето - спрямо ясна договорна клауза, в евентуалност - неправилно извършено тълкуване на договорна клауза и доколкото принципите на чл. 20 ЗЗД изискват съобразяване не само на тълкуваната, а и на свързани с нея клаузи и съдържанието на договора в цялост, вкл. преамбюла / съгласно изричното възражение на касатора /, без същите да са възпроизведени в мотивите на съдебния акт, съответно извършване на самостоятелна тълкувателна дейност от настоящия състав, недопустима в производството по чл. 288 ГПК, то неправилност на крайния резултат само и единствено от мотивите на съдебното решение е неустановима. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение