Определение № 3741 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3221/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. К. Т., притежаващ [ЕГН], чрез пълномощник адв. Коцин, против Определение № 27973/20.12.2024 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. д. № 12600 по описа за 2024 г. на този съд. С определението е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на публичен изпълнител при ТД на НАП София по изп. д. № 22030007931/2003 г., прекратено е производството по адм. д. № 12600 по описа за 2024 г. на АССГ и делото е изпратено като преписка на директора на ТД на НАП София за произнасяне по жалбата на К. К. Т.. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, немотивирано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и като такова иска да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по ЧЖ – Публичен изпълнител при ТД на НАП София, не изразява становище в законоустановения срок. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на ЧЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение прецени ЧЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: Съдебното производство е било образувано по жалба на К. К. Т. срещу мълчалив отказ на публичен изпълнител при ТД на НАП София по изп. д. № 22030007931/2003 година. Съдът е изложил съображения, че съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Решаващият съд е стигнал до извод, че липсват доказателства за произнасяне на решаващия орган. Поради това е оставил жалбата без разглеждане като недопустима, прекратил е производството по делото и е върнал преписката на директора на ТД на НАП София за произнасяне по жалбата по отношение нейната допустимост и основателност. Определението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. В случая първоинстанционният съд е сезиран с оспорване на мълчалив отказ на публичен изпълнител при ТД на НАП София по изп. д. № 22030007931/2003 г. за предоставяне на поискана информация и незаверени преписи. При обжалването на действия на публичен изпълнител, изчерпването на оспорването по административен ред (чл. 266 ДОПК) е задължителна предпоставка за обжалване по съдебен ред на потвърждаващото го решение. Съгласно разпоредбата на чл. 268 ДОПК на съдебно обжалване подлежи решението на директора на съответната териториална дирекция, с което се е произнесъл по обжалването на действия на публичния изпълнител и то в случаите на чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 ДОПК. В разглежданият казус е видно от доказателствата по делото, че задължителният административен ред за обжалване не е изчерпан, поради което съдът правилно е оставил жалбата без разглеждане като недопустим, прекратявайки производството по делото. Определението на първоинстанционния съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение