Определение № 66 от 23.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 253/2011 г.

Обжалвано е изцяло въззивното решение на Смолянския окръжен съд с № 292 от 11.12.2010 год., постановено по гр.дело № 399/2010 год. Недоволен от въззивното решение е касаторът Р. А. Ч. от[населено място], представлявана от адвокат К. Г. Г. от Смолянската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. От ответника по касация С. С. К. от[населено място], представляван от адвокат А. Л. Х. от Смолянската адвокатска колегия е постъпила молба /има характер на отговор по чл.287, ал.1 ГПК/ със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените разноски по делото пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Видно от представеното удостоверение изх.№ 94-10-450 от 13.10.2010 год. /лист 21 от въззивното дело/ данъчната оценка за процесния имот/земя/ е 438.60 лева, т.е. цената на иска е до 5 000 лева, поради което касационната жалба се явява процесуално недопустима. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 180н лева. По изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение