Определение № 166 от 24.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 33/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. К. С.,К. Д. К. и С. К. Д. чрез пълномощник адв.Н. Н. от АК-Сливен срещу определение № 303 от 16.12.10г. по в.ч.гр.дело № 485/10г.на Окръжен съд-Ямбол,с което е оставена без разглеждане частната жалба,подадена от същата страна срещу определение № 2834 от 1.12.10г.по гр.дело № 2889/09г.на Районен съд-Ямбол.С него съдът не е допуснал изменение на предявените от М. К. С.,К. Д. К. и С. К. Д. против [фирма] –Я. субективно съединени искове по чл.200 КТ по основание,като същите да се считат предявени по чл.45 ал.1 ЗЗД. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно Ямболският окръжен съд е счел,че подадената от настоящите жалбоподатели частна жалба срещу определение № 303/16.12.10г.по в.ч.гр.дело № 485/10г.е процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане.Постановеното от Ямболския районен съд определение не е от категорията съдебни актове,за които законодателят изрично е предвидил,че подлежат на последващ инстанционен контрол –арг.от 214 ал.1 ГПК.Същевременно съдебният акт,с който е отказано искането на страната за изменение на първоначално предявения иск по основание,няма и преграждащ за развитие на производството по делото ефект,тъй като при наличие на изискуемите се от закона предпоставки страната всякога разполага с възможността самостоятелно да предяви заявената под формата на изменение на първоначално предявения иск искова претенция. Следователно законосъобразно въззивният съд е счел,че частните жалбоподатели не разполагат с правото на частна жалба,а това изключва допустимостта на образуваното частно въззивно производство. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.