Определение № 10204 от 11.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10093/2022 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК.

Образувано е по частната жалба на Б. Златков против определение от 4.10.2022 г. по адм.д.№ 4051/2022 г., по описа на ВАС, шесто отделение. Иска отмяна на определението и уважаване на искането по чл. 166, ал. 4 от АПК по съображения, развити в частната жалба. Представеното решение от СДВР доказвало, че няма "криминалистични регистрации".

Ответната страна директорът на Агенция за социално подпомагане оспорва частната жалба.

Върховният административен съд, Втора колегия, петчленен състав, намира частната жалба за недопустима по следните съображения:

В касационно производство, образувано по касационната жалба на Б. Златков против решение от 22.03.2022 г. по адм.д.№ 12540/ 21 г. по описа на Административен съд София- град, в открито съдебно заседание на 4.10.2022 г. по адм.д.№ 4051/ 2022 г. по описа на ВАС, шесто отделение, касаторът е направил повторно искане по чл.166, ал. 4 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-070/ 14.12.2021 г. на директора на АСП, с която е наредено спешно настаняване на Е. Златкова в [заличен текст]. Заповедта е предмет на оспорване по адм.д.№ 12540/ 2021 г. по описа на АССГ. Първоинстанционният съд вече се е произнасял с отхвърлително определение №10180/ 20.12.2021 г. по адм.д.№ 12540/ 2021 г. по искане на жалбоподателя Борислав [населено място], оставено в сила с определение №1053/ 4.02.2022 г. по адм.д. 711/2022 г. по описа на ВАС, шесто отд.

В откритото съдебно заседание на 4.10.2022 г. касационната инстанция е дала ход по съществото на спора и с решение № 9388/ 25.10.2022 г. по адм.д.№ 4051/22 г. по описа на ВАС, шесто отд. е оставила в сила решение №1874/22.03.2022 г. по адм.д.№ 12540/21 г. по описа на АССГ, с което е сложен край на съдебния спор. Частната жалба срещу определението на тричленния състав на ВАС, с което е отхвърлено искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорения индивидуален административен акт, е подадена на 10.10.2022 г.

Налагат се следните правни изводи:

1. Частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу определение по чл. 166, ал. 4 от АПК, постановено в касационно производство. Искането по чл. 166, ал. 2 от АПК е акцесорно на оспорването на индивидуалния административен акт и може да се предяви от оспорващия при всяко положение на делото до влизане в сила на решението. Произнасянето по същество от страна на касационния съд с определение не подлежи на инстанционен съдебен контрол, тъй като пътят на защита на акцесорното искане следва пътя на защита на основната жалба. Когато решението по съществото на спора се оспорва на две съдебни инстанции, то и определението по акцесорното искане по чл. 166, ал. 4 от ЗСВ, постановено от първоинстанционен съд, също може да се оспори пред касационната инстанция. Когато обаче искането се прави пред касационната инстанция, постановеният съдебен акт по чл. 166, ал. 4 от АПК е окончателен, както е окончателно и касационното решение по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

2. Частната жалба е недопустима и защото е отпаднал правният интерес от търсената защита. Съдебното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 25.10.2022 г., на която дата административният акт е станал окончателен и спорът за спиране на допуснатото предварително изпълнение е без предмет.

Предвид изложеното и на основание чл. 215, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, Втора колегия, петчленен състав