Определение № 9873 от 19.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6171/2024 г.

Производството е по реда на чл. 176, ал. 1 АПК и чл. 251, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по молба от С. М. П. в качеството му на председател на управителния съвет на „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ПО ПЕСТ КОНТРОЛ“ за допълване и тълкуване на решение №8511 от 09.07.2024г., постановено по адм. дело №6171/2024г. на Върховния административен съд. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по релевираното в касационната жалба оплакване, че избраният от възложителя изпълнител няма законовото право да изпълнява дейността, доколкото за нея има регламентирани нормативни изисквания, които не са спазени при определяне на изпълнителя, в частност това, че поканения участник не разполага с лица по чл. 5, ал.1 от Наредба №8 от 05.11.2020г. за условията и реда за извършване на дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация при ограничаване и ликвидиране на болестите по животните. На следващо място е направено искане за тълкуване на постановеното решение, с което да бъде даден отговор на три поставени въпроса. Иска се съдът да изложи конкретни мотиви. В молбата е посочено, че в условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското/юрисконсултското възнаграждение на ответната страна. Ответникът – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните- Пловдив, в писмен отговор приподписан от главен юрисконсулт Ст.Цонев, изразява становище за неоснователност на молбата, поради което се иска същата да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд приема, че искането за допълване на постановеното по делото решение, както и искането за тълкуване на същия са неоснователни. С решението, което допълване се иска, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 216, ал. 7 от ЗОП е оставено в сила решение №520/23.05.2023г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК-343/2024г. Разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от АПК предоставя процесуална възможност за отстраняване на непълноти в съдебния акт и намира приложение само, когато този акт е действително непълен, т. е. когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. Според правната теория непълен е съдебният акт, когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Непълен е актът, който не изчерпва предмета на делото и след постановяването му част от спора е останал висящ. В случая посочените предпоставки не са осъществени. Не е налице непълно решение, тъй като съдът е отразил в същото напълно формираната своя воля. Твърденията на молителя, че настоящият тричленен състав не се е произнесъл по конкретно негово оплакване, а е препратил към мотивите на КЗК, касаят мотивите на съдебния акт и не обосновават непълнота на същия, поради което искането в тази част следва да бъде оставено без уважение. Несъгласието на молителя със съображенията на касационната инстанция не е основание за постановяване на допълнително определение. В случая с молбата за допълване неудовлетворената от изхода на спора страна се домогва да подмени постановения по делото с влязло в сила решение правен резултат. На следващо място съгласно чл. 251, ал. 1 ГПК споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. Тълкуването на съдебно решение, като форма за официално, авторитетно тълкуване, се допуска само ако то е неясно. Т.е. целта е да се отстрани неяснотата на решението спрямо всички и завинаги. То се предявява пред съда, който го е постановил от страна, която е заинтересована да отстрани неяснотата в съдебния акт. Особено важно и относимо към процесния случай е следното - тълкуването трябва да изхожда от мотивите на решението, а не от нова преценка на доказателствата, както в случая се иска, или изцяло нова преценка на спорните по делото моменти. Следва да е налице неяснота в решението, а не да се пререшава спора по същество. Така, както е подадена молбата и поставени въпросите, всъщност точно това се иска - промяна на волята на решаващия състав и промяна на съдебното решение. Отделно от това не подлежат на тълкуване мотивите на съдебното решение, които не се ползват със сила на присъдено нещо. Не представляват самостоятелен източник на правни последици наред с диспозитива на съдебното решение, поради което тяхната неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК, поради което и това искане следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение