Определение № 541 от 16.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4643/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на С. В. Б., [населено място], подадена чрез пълномощника и адвокат Е. Ч., срещу определение №1271 от 06.06.2013 г. по гр. дело №1338/2013 г. на Софийския апелативен съд, с която е оставена без уважение молбата и за изменение на определение №966 от 26.04.2013 г. като и се присъдят разноски за производството по обжалване на определението на Софийския градски съд по допускане на обезпечение. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на определението. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че спорът между страните не е разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което в производството по допускане на обезпечение не следва да се присъждат деловодни разноски по реда на чл.78 ГПК. Направените от страните в обезпечителното производство разноски ще се присъдят със съдебно решение по съществото на спора съобразно крайния му изход. Обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.