Определение № 300 от 21.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 245/2011 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на [фирма] –[населено място] / в несъстоятелност/ против определение №293 от 17.02.2011г. по ч. гр.д. 1847/10г. на С. апелативен съд. Ответникът по частната жалба- [фирма] –[населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна, като са изложени доводи и за това,че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалвания акт не следва да бъде допуснат до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения: С определението, предмет на обжалване, състав на С. апелативен съд е оставил в сила постановеното от първостепенния – С. градски съд определение по гр.д. 2315/10г., с което производството по делото образувано по искова молба на дружеството – настоящ жалбоподател против [фирма] –[населено място] е прекратено, след преценка на състава за неподведомственост на спора поради наличие на арбитражна клауза на основание чл. 8, ал.1, изр. 1-во ЗМТМА. Разпоредбата на чл.15, ал.2 ГПК, предвижда изрична обжалваемост на определението, с което е разрешен въпроса за подведомствеността на спора и съответно предполага друинстанционното му разглеждане. При тази правна уредба на контрола за законосъобразност на определенията, с които се извършва преценка за неподведомственост на спора се налага извод, за липса на правен регламент, от който може да бъде изведено триинстанционно осъществявана проверка на правилността на изводите на първостепенния съд. Следователно, този контрол по отношение на разпореждането на първостепенния съд се развива в рамките на две съдебни инстанции, а ВКС се произнася по такива жалби, само когато съдебния акт е постановен за първи път от въззивен съд. Различен е въпросът свързан с това дали Арбитражния съд ще извърши преценка за компетентност за разглеждане на спора, като едва след отказа му да го разгледа, страната разполага с процесуалната възможност, предвидена в чл.16 ГПК. Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, регламентира касационно обжалване само по отношение на актове подлежащи на разглеждане от три съдебни инстанции, какъвто с оглед изложеното не е разглеждания случай.Извън това обжалваното определение не попада и в кръга актове, спрямо които са приложими изрично очертаните хипотези в т.1 и 2 на нормата. Следователно, след като процесуалноправният спор е бил разгледан по правилата на функционалната подсъдност от С. апелативен съд, неговия съдебен акт е окончателен / въпреки неправилно дадените указания за обжалваемост от състава/, а подадената срещу него частна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение