Определение № 190 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1743/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 30.11.2021г. по гр.д.№1661/2020г. АС София, с което е оставена без уважение молба на К. М. К. за предоставяне на правна помощ по същото гражданско дело. Жалбоподателят К. М. К. моли да се отмени определението като неправилно и да му бъде предоставена исканата правна помощ. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.24, ал.1 от Закона за правната помощ и предоставянето на правната помощ в случая не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за нея. Настоящият състав намира, че тези изводи на въззивният съд са неправилно. Съгласно чл. 94 ГПК правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. В разглеждания случай жалбоподателят се позова на липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, която хипотеза е предвидена в разпоредбата на чл.23, ал. 3, т.1, 2 и 4 ЗПП, за което е представил и доказателства. Обжалването на решенията по искове с правно основание чл.74, ал.1 и 2 ЗОПДНПИ, какъвто в случая е предметът на въззивното обжалване, не изискват задължителна адвокатска защита - чл. 23, ал. 1 ЗПП, но в хипотезата чл. 23, ал. 3 ЗПП обхватът на преценката е разширен и съдът следва да прецени, освен актуалното материално състояние на страната, доколко предоставянето на правна помощ би било от полза за молителя /чл. 24, т. 1 ЗПП/ и доколко заявената претенция е вероятно основателна, обоснована и допустима /чл. 24, т. 2 ЗПП/. В случая предоставянето на безплатна правна помощ се явява оправдано и съответства на смисъла и целта на ЗПП предвид обстоятелството, че за производството пред въззивният съд, което изисква сериозни правни познания, частният жалбоподател не може да ангажира адвокат поради липса на средства, а помощта би му била от полза и заявената претенция не е необоснована и вероятно недопустима. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което да се предостави поисканата правна помощ за процесуално представителство на частния жалбоподател във възивното производство. С оглед разпоредбата на чл.25, ал.5 ЗПП препис от определението следва да се изпрати на Адвокатски съвет –София за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ и изпълнение на процедурата по чл.26 ЗПП. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на четвърто г. о.