Определение № 1141 от 24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 501/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. М. А. против въззивно решение № 1655 от 22.11.2010 г. по гр. дело № 1602/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1403 по гр. дело № 2502/2008 год. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот по нотариален акт № 180/2008 г. на нотариус с район на действие Пловдивски районен съд като привиден прикриващ договор за покупко-продажба на идеална част и за изкупуване на 1/2 идеална част от апартамент № 9/43 в[жк], блок 3-А-9, вх. Б, ет. 3 [населено място] със застроена площ 92,22 кв. м по действително уговорените цени. В касационната жалба (жалбоподателката не е представила отделно изложение) се поддържа, че решението е неправилно и противоречи на материалния закон, а извода на съда, че договорът не е симулативен, противоречи на представено съдебно решение по гр. дело № 2051/2008 г. на ВКС. Ответниците Г. И. Г. и Д. Д. Д. в писмен отговор оспорват искането за допускане на касационно обжалване. Излагат съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по искове за нищожност на договор и за изкупуване на идеална част от недвижим имот намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Изложението по чл. 281, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа правен въпрос от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Наведени са доводи за неправилност на решението, които са основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Представеното съдебно решение на ВКС разглежда искове за установяване симулация на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като прикриващ договор за дарение и за възстановяване на запазена част на ищеца от наследство. Решението е по конкретен казус, различен от настоящия, което изключва паралел с обжалваното решение. Липсата на правен въпрос изключва възможността за селекция на касационната жалба, съобразно хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. К. съд не може изхождайки от данните по делото сам да изведе правен въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна и да наруши приетото в т. 1 на ТР № 1/09.02.2010 г. по т-д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.