Определение № 9644 от 02.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12206/2023 г.

Производството е по чл.248 от ГПК във вр. с чл.143, ал.1 и чл.144 от АПК. С молба вх. № 11344/24г. от 22.07.2024г. М. И. А., чрез адв. Гаваз е направила искане за допълване на Решение № 8943/18.07.2024г. по АД № 12206/2023г. по описа на Върховен административен съд, в частта на разноските. Твърди се, че с процесното решение съдът е отхвърлил разгледаната в производството касационна жалба, но не е присъдил разноски в полза на ответника, въпреки направеното от същия искане в тази насока, с отговор на касационната жалба. Предвид надлежно предявените разноски и изхода на спора се моли съдебното решение да бъде допълнено в частта на разноските, като в полза на ответника се присъдят сторените такива в размер на 500 лв. В получен на 21.08.2024г., по електронна поща, писмен отговор, другата страна изразява становище за неоснователност на направеното искане предвид липсата на представен списък за разноски. Намира, че правилно съдът не се е произнесъл по разноските, предвид липсата на направено от страната искане в тази насока. Предлага се искането за допълване на решението, с присъждане на разноски да бъде остaвено без уважение. Съдът, като обсъди искането и събраните по делото доказателства, счита искането за основателно. Искането за допълване на решението е подадено от надлежна страна в предвидения по чл.248, ал.1 от ГПК срок. Съдебният акт, чието допълване се иска е необжалваем и е постановен на 18.07.2024г., а на 22.07.2024г. е депозирано искането, предвид което е процесуално допустимо. Липсата на представен в касационното производстwо списък за разноски не препятства страната поискала такива да претендира допълване на съдебното решение при допуснат от съда пропуск да се произнесе по направено от същата страна искане в тази насока. В този смисъл е задължителното тълкуване дадено в т. 8 на ТР от 06.11.2013г. по ТД № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно последното, пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част, каквито неоснователни доводи се излагат в представения по процесното искане, писмен отговор. С постановеното решение съдът е намерил за неоснователна депозираната от Директора на ТП на НОИ Русе жалба срещу Решение № 304/22.11.2023г. по адм.дело № 505/2023г. по описа на Административен съд Русе и е оставил в сила същото. Независимо от извода за неоснователност на жалбата съдът не е присъдил разноски в полза на ответната страна, като е посочил, че такива не се претендират. Този извод на съда се опровергава от приложения по делото отговор към касационна жалба с вх. № 5639/14.12.2023г., видно от който се претендират разноски за касационната инстанция в размер на заплатения адвокатски хонорар. Предвид своевременното заявяване на претенцията за разноски и с оглед изхода на правния спор, на основание чл. 143, ал.1 от АПК ответната страна има право на разноски, като такива следва да бъдат присъдени в доказания им размер от 500 лв., съгласно пълномощно от 14.11.2023г., с отразено в него плащане в брой на същата сума. Ето защо решението следва да бъде допълнено, като се уважи искането на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Мотивиран така, съдът