Определение № 4021 от 28.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3144/2025 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба от 27.08.2025 г. на МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, чрез адв. Г., за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 262 от 11.03.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2280/2022 г. по описа на Апелативен съд София, с което като е потвърдено първоинстанционното решение, молителят е осъден да заплати на Г. Л. Н., И. Л. К. и М. К. Н., на основание чл.49 ЗЗД общо сумата от 150 000 лв. - обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на техния баща, съответно съпруг, ведно със законната лихва от 08.01.2020 г. до окончателното изплащане. Касационната жалба с вх. № 10837/22.04.2025 г. срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК. С молбата са представени доказателства за внесено на 12.06.2025 г. обезпечение в размер на 150 000 лв., като е налице и потвърждение от длъжностно лице – счетоводител, че към 27.08.2025 г. сумата е налична по сметката на ВКС за обезпечения. Върховният касационен съд намира, че искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение е процесуално допустимо, а видно от приложеното с молбата платежно нареждане от 12.06.2025 г., удостоверяващо внасянето на сумата от 150 000 лв., са осъществени предпоставките по чл.282, ал.2, т.1 ГПК, като размерът на внесеното обезпечение покрива присъдените с решението суми. Гореизложеното мотивира настоящият състав на съда да приеме, че искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е основателно и като такова следва да бъде уважено, поради което