Определение № 155 от 16.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1148/2008 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Н. М. А. срещу решение от 25.09.2006 год., постановено по гр.д. № 316/2006 год. на Софийски апелативен съд, с което същата е осъдена да заплати на Ц. Т. Ц. общо сумата от 107 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.07.2001 год. до окончателното й изплащане, както и 12 770,72 лв. разноски по делото. С молба от 07.08.2009 год. Ц. Н. Ц. е поискал съдът да допусне обезпечение като наложи обезпечителна мярка „ЗАПОР" върху сумата от 12 770,72 лв. присъдена като разноски с въззивното решение, намираща се по сметката на държавен съдебен изпълнител при Районен съд гр. Б. по изп. д. №188/2006 год., която е следвало да бъде преведена на ответницата по иска и касатор в настоящото производство - Н. М. А.. Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира молбата с исканото обезпечение за недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Доколкото същата е постъпила в съда на 07.08.2009 год., съгласно разпоредбата на пар.2,ал.14 от ПЗР на ГПК / Д.в. бр. 59 от 20.07.2007 год. в сила от 01.03.2008 год. / молбата за обезпечение следва да се разглежда по реда на новия Гражданско процесуален кодекс. Съгласно чл.389 ГПК обезпечение на предявения иск може да се иска до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Тъй като искането за обезпечение в случая е направено в касационното производство, очевидно молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Отделен остава въпроса, че в случая се търси обезпечение на вземането за разноски, а не на сумата, за която предявеният иск е бил уважен и която видно от самата молба е била събрана по реда на принудителното изпълнение. С оглед на горното, Върховният касационен съд, III г.о.