Определение № 10334 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8771/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за териториано устройство /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на „Индастриал Солюшънс енд Технолоджи“ ЕООД, със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Мартева, против определение № 858 от 20.03.2024г., постановено по адм. дело № 1056/2022г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград, с което на основание чл. 159 т. 5 АПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу заповед № 1927 от 14.10.2022г. на главния архитект на община Благоевград, с което на основание чл. 135 ал. 3 ЗУТ е отказано да бъде разрешено изработването на проект за изменение на подробен устройствен план – изменение на план за регулация и изменение на план за улична регулация /ПУП – ИПР и ИПУР/ на УПИ III, кв. 4 по плана на Промишлена зона, Благоевград, в частта за поземлен имот /ПИ/ идентификатор № 04279.619.18 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Благоевград към бул. „Васил Левски“ и с което определение е прекратено производството. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, като излага съображения, че съдът не е събрал всички относими доказателства към установяване на това дали жалбата е подаден в срок, както и не е дал указания в тази насока за събиране на доказателства. Навежда съображения, че жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок, като представя и доказателства пред настоящата инстанция за подаването й по пощата чрез куриерска служба. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът главният архитект на община Благоевград не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК по пощата чрез куриерска служба, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение АС – Благоевград е приел, че жалбоподателят е бил уведомен за оспорената заповед чрез редовно упълномощения си представител с нотариално заверено пълномощно В. Касапова на 08.11.2022г., видно и от приложен по делото констативен протокол. Направил е извод, че именно от тази дата започва да тече 14 дневния срок за оспорване на заповедта, който е изтекъл на 22.11.2022г., поради и което подадената на 23.11.2022г. жалба срещу заповедта е приел, че е подадена след изтичане на срока за оспорване и като такава за просрочена. Изложил е съображения и досежно приложимостта на реда по чл. 135 ал. 7 ЗУТ за обявяване на заповеди от категория на оспорената, като е приел, че по този ред и съгласно чл. 124б ал. 2 ЗУТ заповедта е била разгласена с поставянето й на таблото на общината и на интернет страницата на общината на 02.11.2022г., като е приел, че срокът за оспорване от това обявление е изтекъл на 16.11.2022г., в който срок също не е постъпила жалба. По тези съображения е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определение е неправилно. При правилна по принцип преценка за приложимостта на чл. 135, ал. 7 във връзка чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ /в приложимата редакция ДВ, бр. 16/2021г./ към реда за съобщаване на заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ на заинтересованото лице, крайният извод на съда, че оспорването е просрочено, е направен в нарушение на процесуалния закон, което е довело и до неправилно заключение за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 5 от АПК. Редът за разгласяване по чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ е специален и представлява изключение от общото правило за съобщаване на административните актове чрез нарочно писмено съобщение до страната, което освен това в случая е и направено. Съгласно чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ, приложима на основание чл. 135, ал. 7 от ЗУТ, решенията на общинския съвет и заповедите на кмета на общината по чл. 124 и чл. 124а се разгласяват с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината. Настоящата съдебна инстанция приема, че по делото е останало недоказано по безспорен начин, че процесната заповед е била редовно съобщена на заинтересованите лица по начините, изрично установени в чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ – чрез обявление, поставено на определеното за това място в сградата на общината и чрез публикация на интернет страницата на общината. Действително, от приложената по делото административната преписка се установява, че на 02.11.2022г. на таблото в община Благоевград и на интернет страницата на общината са били поставени съобщения за издаването на заповедта, за което обстоятелство от административния орган са съставени и съответните констативни протоколи. Не се установява по делото обаче да са ангажирани от ответника доказателства, от които да е видно на коя дата поставените обявления са свалени от съответните места, като липсата на изрично отбелязване на коя дата е свалено от таблото поставеното съобщение опорочава процедурата по обявяване на заповедта. Надлежното удостоверяване на датата на премахване на обявлението е релевантно обстоятелство относно редовността на съобщаването на оспорената заповед, доколкото същото удостоверява периода от време, в който заинтересованите лица са могли да се запознаят с акта и доказва безспорно предоставената от административния орган възможност на тези лица действително да се уведомят за издадената заповед, изискване и по аргумент от § 4, ал. 2, изр. второ от ДР на ЗУТ. Т.е. неправилен е извода на съда, че в случая срокът за оспорване по посочения ред е започнал да тече от 02.11.2022г. и е изтекъл на 16.11.2022г., тъй като в случая не е надлежно удостоверено изпълнението на посочената процедура. Следва да се посочи и че в случая административният съд, в нарушение на чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 от АПК, не е положил дължимата активност да изследва и въпроса за надлежното изпълнение от административния орган и на другия кумулативно установен начин за съобщаване на акта в нормата на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ, а именно чрез публикация на интернет страницата на общината. Удостоверяването на публикацията на интернет страницата следва да става чрез представяне на копие от тази публикация, каквото доказателства в случая не е ангажирано. Съдът се е доверил само и единствено на съставения от общински служители протокол с изявление в тази връзка, като по делото липсват каквито и да било доказателства, че действително оспорената заповед е била публикувана на интернет страницата на общината, както и кога е станало това и за какъв срок е била тази публикация, за да се приеме по безспорен начин, че заповедта е била редовно съобщена на заинтересованите лица. Изложените досежно приложимостта на този ред съображения от съда за просрочие на жалбата са необосновани и в противоречие със закона /в този смисъл определение № 9926 от 01.10.2021г. по адм.д. № 9301/2021г. на ВАС/. Неправилен е извода на съда и за просрочие на жалбата с оглед личното връчване на заповедта на представител на жалбоподателя. Видно от доказателствата същата е връчена на упълномощен представител на дружеството на 08.11.2022г., като в тази връзка е правилен извода на съда, че 14 дневния срок за оспорването й изтича на 22.11.2022г. Неправилен и необоснован е извода на съда обаче, че жалбата не е подадена в законоустановения срок, като се е доверил само на удостоверяване от страна на административния орган, че не е налице постъпила жалба, включително по пощата. Пред настоящата инстанция са представени писмени доказателства, от които е безспорно установимо, че жалбата срещу заповед № 1927 от 14.10.2022г. е подадена на 22.11.2022г. по пощата, чрез куриерска служба „Спиди“, като пратката с жалбата е взета на 22.11.2022г.и е доставена на адресата на 23.11.2022г., като релевантната за спазване на срока дата е тази на подаване, включително по пощата на жалбата, а именно 22.11.2022г. Това се установява от представената пред настоящата инстанция разписка – товарителница. Поради и това е неправилен извода на първоинстанционния съд за просрочие на жалбата, като напротив от представените пред настоящата инстанция доказателства безспорно се установява, че жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок. По изложените съображения оспореното определение е неправилно, постановено в противоречие със закона и като такова следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,