Определение № 464 от 30.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1956/2008 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. М. Н. от гр. С. чрез пълномощника й адв. З от САК срещу определение № 1327/19. ХІІ.2007 г. по гр.д. № 1617/2006 г. на ІІ гражданско отделение на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-в отделение от 13.ІІ.2006 г. по гр.д. № 1979/2005 г. поради изчерпване на инстанционния контрол спрямо съдебния акт, произнасящ се по иск за парично вземане в размер на 5000 лв на основание чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 214 ал.1 от ГПК(отм.), видно от пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предявената претенция след допуснатото изменение по реда на чл. 116 от ГПК е в размер на 5000 лв общо за претърпените неимуществени вреди от малолетното дете на ищците и поради това с произнасяне по нея на Софийския районен съд с решението от 23.ІІ.2004 г. по гр.д. № 6296/2003 г. и Софийския градски съд, ІV-в отделение с решение от 13.ІІ.2006 г. по гр.д. № 1979/2005 г. е изчерпан предвидения инстанционен контрол според правилото на чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК. Като е оставил без разглеждане на постъпилата касационна жалба срещу въззивното решение, тричленният състав на ВКС, 2 г.о. е постановил съдебен акт в съответствие с процесуалните правила, който следва да се потвърди от втория тричленен състав на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение