Определение № 2668 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2023/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. вр. чл. 213а, ал. 7 АПК. Образувано е по частна жалба на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „За чиста природа“ – с. Дюлево“, представлявано от председателя В. Т. К. против разпореждане № 10578 от 23.12.2024 г., постановено по адм. д. № 1547/2024 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е върната частната жалба на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „За чиста природа“ – с.Дюлево“ против определение № 8948 от 12.11.2024 г. постановено по делото. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното разпореждане като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С определение № 8948 от 12.11.2024 г., постановено по делото Административен съд гр. Бургас оставя без разглеждане жалба, вх. № 9218/10.09.2024 г., в частта относно оспорването на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „За чиста природа“ – с. Дюлево против решение № 550 от 29.06.2022 г. на Общински съвет – Средец, по Протокол № 35, с което, на основание чл. 124а, ал. 1 и чл. 124б, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е допуснато изработването на ЧИ на ОУП за четири землища на населени места, попадащи на територията на община Средец – с.Орлинци, с. Светлина, с.Дюлево и с. Суходол“ като недопустима и прекратява производството по делото. Срещу определението е подадена частна жалба от Сдружението, чрез процесуален представител, която с разпореждане № 9613 от 27.11.2024 г. е оставена без движение като на частния жалбоподател е указано в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса от 150 лв. по сметка на Върховния административен съд, да представи пълномощно на подалия жалбата адвокат, тъй като представеното по делото пълномощно е от физическото лице В. К. и да представи препис от жалбата за връчване на ответната страна. С разпореждането е указано на частния жалбоподател, че при неотстраняване в срок на нередовностите по частната жалба същата ще бъде оставена без разглеждане. Разпореждането е съобщено на процесуалния представител на Сдружението – адв. Ж. Бойчев на 02.12.2024 г. До датата на постановяване на обжалваното разпореждане – 23.12.2024 г. указанията на съда не са изпълнени. При тези факти съдът с обжалваното разпореждане намира, че частната жалба е нередовна, поради което прави извод за нейната недопустимост и връща същата. Обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че е налице основание по смисъла на чл. 213а, ал. 1, изречение второ АПК за връщане на частната жалба поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности по нея, предвид, че същата не отговаря на изискването на чл. 213, т. 3 и т. 4 АПК. Неправилно съдът приема, че по делото не е приложено пълномощно на подалия жалбата адвокат, но това не се отразява на правилността на крайния извод на съда за неотстраняване нередовността на частната жалба, а именно внасяне на държавна така и представяне на препис от същата за връчване на другата страна. Подаването на жалба до съда е процесуално действие на страната като същата следва да отговаря на изискванията на закона за съдържание и приложения. Законосъобразен е изводът на съда, че дадените с разпореждане № 9613/27.11.2024 г. указания не са изпълнени, както в дадения седмодневен срок, който изтича на 09.12.2024 г., така и към момента на постановяване на обжалваното разпореждане – 23.12.2024 г. Неоснователно е възражението в частната жалба, че разпореждането за оставане на жалбата без движение е връчена на адв. Бойчев, който не е пълномощник на сдружението. Видно от приложеното по делото пълномощно (л. 270) е, че адв. Бойчев е упълномощен от В. Т. К. в качеството му на председател на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „За чиста природа“ – с. Дюлево“, като в пълномощното изрично е записано „от името на сдружението“ да изготви и подаде жалба срещу решение№ 891 от 20.09.2023 г. и свързаното с него решение 550/29.06.2022 г. на Общински съвет Средец. С пълномощното изрично се потвърждават всички извършени процесуални действия от адв. Бойчев, като е отбелязано, че същото важи до приключване на делото във всички съдебни инстанции. Пълномощното е представено с молба депозирана в съда на 12.11.2024 г. Следователно към датата на получаване на съобщението - 02.12.2024 г. адв. Бойчев е процесуален представител на сдружението и последното е редовно уведомено. Частната жалба вх. № 12778/26.11.2024 г. срещу определение № 8948/12.11.2024 г. на Административен съд гр. Бургас е подадена от адв. Бойчев, като процесуален представител на сдружението и е подписана с електронен подпис. По делото няма данни пълномощията на адв. Бойчев да са оттеглени след постановяване на цитираното определение, както и не се твърди, че частната жалба срещу определение № 8948/12.11.2024 г. на Административен съд гр. Бургас не е подадена от Сдружението. Следователно жалбоподателят е редовно уведомен за нередовността на частната жалба, а именно липсва внесена държавна такса и препис от същата за връчване на ответната страна, като нередовностите не са отстранени в дадения от съда срок. Ето защо като връща частната жалба, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,