Определение № 585 от 16.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 594/2012 г.

Производството е по член 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№5681/21.05.2012г.,подадена от А. В. Д.,чрез пълномощника й адвокат М. Н. Б.,против решение №220/12.04.2012г. на Русенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№225/2012г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №2346/19.12.2011г. на Русенски районен съд,постановено по гр.д.№7385/2009г. по описа на съда и вместо него е постановено:намалява на основание член 30 ЗН извършеното с нот.акт №117,т.ІІІ от 22.10.2007г. на нотариус с рег.№218 с район на действие РРС,извършено от Д. К. Д.,починал на 03.04.2009г. в полза на А. В. Д. на ½ идеална част от недвижим имот-апартамент „В” на първия етаж в жилищен блок „П.” в [населено място],със застроена площ от 79,07кв.м,прилежащото му избено помещение №9 от 8,42кв.м и 4,86% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж,до размер на 14312,67/40058 ид.части за допълване на запазената част на наследника К. Д. В. и до размер на 11312/40058 ид.части за допълване на запазената част на наследника С. Д. К..

В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:

„Материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото,по които считаме,че въззивният съд се е произнесъл неправилно или е игнорирал,отнесени към хипотезите на член 280,ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК,а именно:

1.Има ли право надарено лице,което не е страна в производство по приемане на наследство по опис от наследниците по закон,да прави своите възражения относно неспазване на срока по член 61,ал.1 ГПК в други производство,включително и в производството по член 30 от ЗН?

2.Какъв е характерът на срока по член 61,ал.1 ЗН за приемане на наследство по опис от наследниците с право на запазена част,в хипотеза,когато наследодателят им се е разпоредил със свои недвижими имоти в полза на трето лице,което не е призован да наследява,чрез дарение.

Какъв е ефектът от пропускането на този срок-специално в хипотезата на член 30 ЗН срещу надарен,който не е призован към наследяване и който възразява,че приемането на наследството по опис след срока не му е противопоставимо.Противопоставимо ли е на такъв ответник/надарен/,приемане по опис,извършено от ищците след срока по член 61,ал.2 ЗН.”

Във връзка с произнасянето на горепосочените формулирани от касатора правни въпроси,се твърди,че с въззивното решение са разрешени в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване съгщласно член 280 ал.1т.1 ГПК.В подкрепа на това се цитират:Тълкувателно решение №1/04.02.2005г. по гр.д.№1/2005г. на ОСГК на ВКС/относно защитения интерес/,както и решения на ВКС,постановени по реда на член 290 от ГПК,съответно:

• Решение №135/06.07.2011г. по гр.д.№1482/2010г.,ІІго,съгласно което при приемане на наследство по опис след предвидения в член 61 от ЗН срок за надарения съществува процесуалната възможност,по предявен срещу него иск с правно основание член 30 от ЗН да направи възражение за неспазването на предвидения законов срок за приемане на наследството по опис,с оглед разпоредбата на член 61 от ЗН.Предвидения в разпоредбата на член 61 от ЗН срок за приемане на наследството по опис е и в полза на надарени лица,които не са наследници,призовани да наследят.,

• -Решение №108/15.02.2010г. по гр.д.№105/2009г. ,Іго,според което съгласно член 30,ал.2 от ЗН,когато дарението е направено в полза на наследници,които не са призовани да наследяват,право да искат възстановяване на запазена част от наследството имат само онези наследници по закон със запазена част,които са приели наследството по опис.,

• -Решение №531/20.10.2009г. по гр.д.№5336/2008г.,ІІго,според което предпоставка за упражняване на потестативното право по член 30 от ЗН спрямо лице,което не е наследник по закон е наследството да е прието от наследника-ищец по опис.

В изложението на касатора са формулирани в пунктове 2,4 и 5,правни въпроси относно:съдържанието на заявлението за приемане на наследството по опис,следва ли наследникът за посочи тези имоти,с които наследодателят се е разпоредил приживе,съответно същите да бъдат описани от районния съдия,има ли съдът, пред който се развива спор по член 30 от ЗН задължение служебно да следи за наличието на законосъобразно и валидно приемане на наследство по опис от ищците,като предпоставка за предявяване и елемент от фактическия състав на този иск,в случаите когато ответника по иска е надарен,който не е призован да наследява,както и има ли основание за изключение от принципа на преклузията и приложение на член 143,ал.2 ГПК в случай когато при предявяване на иска по член 30 ЗН,ищците не са заявили и представили доказателства за приемане на наследството по опис,както и въпрос в пункт шести относно процедурата по приемане на наследството по опис,за които въпроси се твърди че са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото,основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,съгласно член 280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.

В писмения си отговор,ответниците по касационната жалба К. Д. В. и С. Д. К.,депозиран чрез пълномощника им адвокат Е. В. М.,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.

С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че не е спорно,че ищците К. В. и С. К. ,са законни наследници на Д. К. Д.-поч. 03.04.2009г.,който приживе дарил на ответницата А. Д. собствената си ½ идеална част от недвижим имот-апартамент в [населено място],като надарената не е от кръга на призованите към наследяване лица.Съдът е посочил,че с оглед данните по приложеното гр.д.№7384/2009г. по описа на РРС,се установява че ищците са приели наследството по опис,според които данни първоинстанционният съд е приел,че същото е направено след изтичане на тримесечния срок по член 61,ал.1 ЗН,което обстоятелство се потвърждава и от доказателствата събрани по настоящото дело,установяващи факта на откриване на наследството и узнаването за това от всеки от законните наследници на наследодателя.Във връзка с оценката на правното значение на приемането на наследството по опис след изтичане на срока по член 61 ЗН за упражняване правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството по реда на член 30,ал.2 ЗН,съдът се е позовал на едностранния характер на производството по приемане на наследството,поради което единствено съдът,пред когото то е висящо може да прецени дали срокът по член 61 от ЗН е спазен и тъй като законът не предвижда изрично неблагоприятни последици за наследника при искане направено извън този срок,то за съда се налага заключението,че лицата в чиято полза е направено завещание или дарение,на могат да оспорват в производството по член 30,ал.2 ЗН акта на приемане на наследството по опис по отношение на срока по член 61 ЗН,като то може да бъде оспорено само относно обстоятелствата дали наследниците са посочили всички известни им наследствени имоти,с оглед последиците предвидени в член 64 ЗН.В резултат на това въззивният съд е стигнал до извода,че са налице предпоставките за надлежно упражняване на иска по член 30,ал.2 ЗН и във връзка с установеното с доказателствата по делото е стигнал до извода за неговата основателност,произнасяйки се по съществото на спора с горепосоченото въззивно решение.

Съобразно формулираните в пункт първи и втори от изложението на касатора правни въпроси и приетото в решаващите мотиви на въззивния съд,изложени по-горе,касационният съд намира,че тези правни въпроси са разрешени в противорчие с практиката на ВКС,съгласно възприетото в посоченото и приложено с изложението решение №135/06.2011г.,постановено в производството по член 290 ГПК ,по гр.д.№1482/2010г. по описа на ВКС,ІІго.,поради което е налице основанието,предвидено в член 280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тези въпроси.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд