Определение № 154 от 15.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3956/2015 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на М. Д. П. и К. С. С. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 26.06.2002 г. постановено по гр.д. № 16223/2000 г. по описа на Софийския районен съд. Ответниците по молбата за отмяна – Г. Ц.-М. и Н. С. са депозирали отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който излагат съображения, че същата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, респ. без уважение като неоснователна. Претендират разноски. При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното: Молителите са поискали отмяна на влязлото в сила решение като релевират твърдение за наличието на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна, позовавайки се на новооткрити документи от съществено значение за делото, които не са могли да им бъдат известни при решаването му. Молбата за отмяна е подадена в рамките на срока по чл. 305, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани за това лица, поради което е допустима и са налице предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,