Определение № 449 от 20.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1664/2017 г.

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на В. М. С. с направено искане за изменение на постановеното по делото определение № 994/26.10.2017 г. по реда на чл.288 ГПК, в частта за присъдените разноски. Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор. Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С определението, постановено в производството по чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение, като в полза на ответника по касационната жалба са присъдени разноски в размер на 1700 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение, по представения договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че сумата е заплатена изцяло. Ведно от данните по делото, при предявяване на иска, цената на същия е определена на 28434,70 лева, върху която сума е заплатена и държавната такса по делото. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за настоящото дело 1283 лева. Представения договор за правна защита и съдействие е сключен с договореното възнаграждение, за изготвяне на отговор на касационната жалба, както и за процесуално представителство в касационното обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение се съобразява съобразно фактическата и правна сложност на делото, като в настоящия случай настоящия състав счита, че не е налице прекомерност на заплатеното възнаграждение от 1700 лева. Предвид изложеното, молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение, като следва да се подчертае, че касаторът е заплатил адвокатско възнаграждение в идентичен размер с възнаграждението, заплатено от ответника по касационната жалба. Водим от горното, състава на ВКС