Определение № 652 от 04.08.2011 г. на ВКС по т. д. № 458/2011 г.

Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място] срещу определение № 58 от 30.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 270/2011 г., Първо търговско отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационната му жалба срещу решение № 572 от 30.11.2010 г. по в. т. д. № 1597/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявения от С. Т. Х. срещу дружеството частичен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 10 000 лв. по предварителен договор за учредяване право на строеж. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснато нарушение на процесуалния закон. Ответницата по частната жалба С. Т. Х. изразява становище за оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение тричленният състав на Първо търговско отделение на ВКС оставил без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решението по в. т. д. № 1597/2010 г. на Варненския окръжен съд, след като е констатирал, че с оглед цената на предявения по делото частичен иск с правно основание чл.92 във вр. с чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 лв. жалбата е процесуално недопустима по силата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, въведена със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г. Т. състав е изложил съображения, че след като касационната жалба е подадена след датата на влизане в сила на посоченото законодателно изменение, допустимостта й следва да се преценява съобразно новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК, доколкото с § 25 ПЗР на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., приложимостта на стария процесуален ред на ГПК е предвидена само за постъпилите до 21.12.2010 г. касационни жалби. Обжалваното определение е правилно. С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. Съгласно § 26 ПЗР на ЗИДГПК, изменението на чл.280, ал.2 ГПК е в сила от датата на обнародване на закона и при липса на друго законодателно разрешение следва да се прилага спрямо всички касационни жалби, подадени след 21.12.2010 г., независимо от датата на образуване на делото пред първоинстанционния съд. Правилен е изводът на първия тричленен състав на ВКС, че действалият до изменението на чл.280, ал.2 ГПК процесуален ред за касационно обжалване на решенията по въззивни дела е приложим само по отношение на касационните жалби, постъпили преди 21.12.2010 г. Този извод произтича от изричната разпоредба на § 26 ПЗР на ЗИДГПК, която предвижда, че само висящите към 21.12.2010 г. производства се приключват по досегашния ред. Висящност по смисъла на § 26 ПЗР на ЗИДГПК на производството пред Върховния касационен съд настъпва в момента на подаване на касационната жалба. В конкретния случай жалбата е депозирана в канцеларията на Варненски окръжен съд на 07.01.2011 г., поради което законосъобразно допустимостта й е преценявана от гледна точка на процесуалните правила за достъп до касационно обжалване, въведени с чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г. Предвид обстоятелството, че цената на предявения по делото иск не надхвърля установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 10 000 лв., тричленният състав на ВКС е постановил правилно определение, като е оставил жалбата без разглеждане поради процесуалната й недопустимост. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното с частната жалба определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение,