Определение № 559 от 07.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 546/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр.ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. В. Д. от Червен бряг срещу определение № 1419/19.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 314/2010 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е прекратено производството по делото и му е върната частната жалба поради неотстраняване в срок на констатираната от съда нередовност – не е представен документ за внесена държавна такса в размер на 15 дена. Иска се отмяна на атакуванато определение като твърди, че при внасяне на дължимата се държавна такса не е посочил във вноската бележка номера на делото, по което я внася. Това обстоятелство обяснява с допусната от него грешка поради броя на делата, които са образувани по неговото възражение по издадените срещу него заповеди за незабавно изпълнение. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна в процеса, имаща право на такава, срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационен контрол. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Със съобщение от 31.03.2010 г. на жалбоподателя е съобщено, че частната му жалба е оставена без движение до внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. и вносната бележка да бъде представена в стая № 109 на ОС-Плевен. В горния десен ъгъл на съобщението е изписано, че то е по ч.гр.д.№ 314/2010 г. на същия съд. То е връчено на жалбоподателя чрез майка му на 06.04.2010 г. В указания му едноседмичен срок той не е представил съответната вноска бележка по конкретното дело. Обстоятелството, че вносната бележка за внесената ДТ била приложена по друго частно гражданско дело№ 315/2010 г. по описа на същия съд, образувано от него по негова частна жалба по което също дължи ДТ, е ирелевантно, още повече, това твърдение не е доказано понастоящем по никакъв начин и се явява голословно. В полученото съобщение е посочена достатъчно информация за задължението му за внасяне на дължимата се ДТ, което той не е изпълнил в посочения му срок. При така установените факти съдът правилно е приложил разпоредбите на чл.275, ал.2 вр.чл.262, ал.2, т.2 от ГПК и е върнал частната жалба. Водим от горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, Първо отделение