Решение № 357 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 324/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Д. Т., град В., срещу разпореждане №1699 от 16.12.2008 г. по гр. д. №426/2008 г. на Варненския апелативен съд, с което е върната частната му жалба срещу определение №411 от 30.10.2008 г. по гр. д. №426/2008 г. на Варненския апелативен съд. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на разпореждането. Твърди, че не е било необходимо да излага основания за допускане на касационно обжалване, тъй като обжалваното определение е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1 ГПК. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че в указания срок жалбоподателят не е отстранил нередовностите на частната касационна жалба, тъй като не са посочени основания за допускане на касационно обжалване в съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Според ТР №3/2005 г. по т.д. №3/2005 г., ОСГТК на ВКС функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия - изпълнителя е съответният апелативен съд. В тази част тълкувателното решение не е изгубило значението си и при действието на новия ГПК. То е изгубило действието си в частта, в която постановява, че определението на апелативния съд е окончателно, тъй като в чл.274, ал.3 ГПК е уредена изрично обжалваемостта пред ВКС на тези определения, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Ето защо след като жалбоподателят не е отстранил нередовностите на частната касационна жалба, то правилно същата е върната. Обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.