Определение № 164 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3300/2014 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. В срока по чл.248, ал.1 ГПК е постъпила молба от пълномощника на ищеца А. П. К., представляван от баща си и законен настойник П. К. и адв. А. Г. за отмяна на въззивното решение на Софийския апелативен съд, с което на ответника [фирма] е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1441 лв. В писмено становище [фирма] счита молбата за неоснователна. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Обхвата на касационното обжалване се определя от страната, която има правен интерес от подаването на касационна жалба. К. съд не може да отмени въззивното решение в онези части, които не са предмет на обжалване, тъй като това би било нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Съдът се произнася по разноските само по искане на страната, съгласно чл.80 и чл.81 ГПК, а съдебният акт, с който съдът се произнася за разноските на страните, подлежи на самостоятелно обжалване – чл.248 ГПК. В случая касаторът не е обжалвал решението на Софийския апелативен съд, в частта, с която на другата страна - [фирма] е присъдено юрисконсултско възнаграждение, поради което настоящият състав на ВКС, ТК не имал основание да се произнесе по присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение. С оглед на изложеното молбата за допълване на решение №191/9.05.2016г., за отмяна на решението на САС в посочената част, се явява неоснователна. Ето защо съставът на ВКС, ТК