Определение № 590 от 01.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 581/2011 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение на Видинския окръжен съд № 364/19.07.2011 г. по ч.гр.д. № 377/2011 г., с което е потвърдено определение от 04.04.2011 г. по гр.д. № 2449/2010 г. на Видинския районен съд, с което е прекратено производството поради неизпълнение в срок на разпореждането на съда за вписване на исковата молба. Недоволен от определението на В. е жалбоподателят Й. Й. Йонов от [населено място], обл. В., който чрез пълномощника си адв. Л. М. от АК-В., го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, се релевира хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и е посочен процесуалноправния въпрос от значение за изхода на делото, а именно – вписването на исковата молба по иск с правно основание чл. 227 ЗЗД представлява ли нередовност на исковата молба и когато то е извършено извън определения от съда срок, основание ли е за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК. След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно производство. За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е върнал исковата молба на Й. Йонов, поради неотстраняване в срок на нередовността й, а именно – невписването й в срок с оглед изискването на чл. 114 ЗС и е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, а именно - вписването на исковата молба по иск с правно основание чл. 227 ЗЗД представлява ли нередовност на исковата молба и когато то е извършено извън определения от съда срок, основание ли е за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба, поради неотстраняване в срок на наредовността й, е от значение за изхода на делото, но този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, съдържаща се в т. 3 на ТР № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2009 г. на ОСГК, съгласно което, след като исковата молба е следвало да бъде вписана с оглед императивната разпоредба на чл. 114 ЗС, неизпълнението от страна на ищеца в срок на указанието на съда за вписване следва да се приравни с процесуалните последици по неизпълнение в срок на указанията на съда за отстраняване на констатиран порок на исковата молба по чл. 127 и чл. 128 ГПК, т.е. да се приеме, че при неизпълнение на това указание в срок е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК. Именно в такъв аспект е и постановеното от въззивния съд в обжалваното определение, поради което не е налице основанието за допускането му до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което