Определение № 1311 от 20.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1090/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на двата ответника – Основно училище „Св. Св. К. и М.”, гр. Враца и неговия директор Н. Й. Д. (в лично качество) срещу въззивно решение от 22.03.2010 г. по гр.д. № 61 /2010 г. на В. окръжен съд, в частта, с която двата жалбоподателя са осъдени солидарно да заплатят на малолетното дете Р. И. В. чрез нейната майка и законен представител В. Т. Н. сумата 3,000 лева, ведно със законните лихви от 05.01.2009 г. обезщетение за неимуществени вреди от нараняване на детето в училище по време на междучасие. В двете жалби се поддържа, че решението е неправилно поради това, че увреждането е настъпило в резултат на случайно събитие и се иска допускане на касационно обжалване по въпроса дали падането на ученик в периметъра на учебното заведение при наличието на осъществен контрол от директора на учебното заведение, е случайно събитие, такъв ли е конкретният случай и следва ли в конкретния случай училището и неговият директор да носят отговорност по чл.47,ал.2 ЗЗД, като се твърди, че този въпрос има значение и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Ответникът в това производство - малолетното дете Р. И. В. чрез нейната майка и законен представител В. Т. Н. не изразява становище. Настоящият състав намира следното: Жалбите са допустими, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемите искове във въззивното производство е над 1,000 лева. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че инцидентът – тичането на няколко деца, спъването и падането на детето Р., при което си е ударило брадичката и си е счупило два предни трайни зъба и са му разклатени други четири, е станал на място, където не е осигурен надзор върху малолетни деца, увреждането не е в резултат на случайно събитие, а на виновното поведение на директора на училището, чието бездействието е в нарушение на чл.147,ал.1,т.3 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета, директорът е допуснала в повереното и училище да има място, в което никой да не е задължен да упражнява надзор над малолетните деца, увреждането е настъпило в пряка причинна връзка от виновното и противоправно поведение на директора, което е основание за ангажиране на неговата имуществена отговорност солидарно с тази на училището като негов работодател. От изложеното е видно, че изведеният от жалбоподателите въпрос дали падането на ученик в периметъра на учебното заведение при наличието на осъществен контрол от директора на учебното заведение, е случайно събитие, не е обусловил изхода от спора и не е следвало да го обуслови, защото по делото е установена друга фактическа обстановка – че не са осъществени изискваните от закона безопасни условия за обучение и изисквания от закона контрол. Въпросите дали са обосновани изводите за наличието или липсата на осъществен контрол и дали необосноваността има значение за правилното приложение на материалния закон – за правилността на решението за основателността на исковете срещу жалбоподателите, не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а биха могли да бъдат основания за проверка на правилността на решението по чл.281,т.3 ГПК, ако то бъде допуснато до касационно обжалване. Неоснователно е и твърдението, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по приложението на нормата на чл.47,ал.2 ЗЗД има съдебна практика и не са наведени никакви доводи за това, че обжалваното решение и противоречи, нито, че тя е създадена поради неточно тълкуване, нито, че е необходимо осъвременяване на тълкуването и, а нормата на чл.47,ал.2 ЗЗД не е непълна, нито неясна или противоречива. Поради изложеното не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. С оглед изхода от това производство на жалбоподателите не се дължат разноски, а ответникът в това производство не претендира разноски и такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът