Определение № 485 от 07.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 516/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] чрез пълномощника адв. Г., срещу определение № 597 от 07.08.2012г. по ч. гр.д. № 497/2012г. на ІVг.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 19444 от 15.06.2012 г., подадена от същото дружество срещу определение от 16.05.2012 година на Варненски окръжен съд по гр.д. № 669/2012 г. С последното е оставено без уважение възражение по чл. 15, ал.1 ГПК за неподведомственост на спора. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Навеждат се съображения, че е налице интерес от обжалване на определението на въззивния съд във връзка с подведомствеността включително и с оглед бъдещо осъществяване на хипотезата на чл. 303, ал.1,т.3 ГПК за отмяна на постановеното решение. Ответникът по частната жалба В. Р. Я. чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на подадената жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице. Производството по търговско дело №669/2012г. на Варненски окръжен съд е въззивно. Предмет на спора е претенция на В. Р. Я. против [фирма] за установяване, че не дължи сумата 1 335,37лв. по извършена корекция на сметка за електроенергия. Във въззивното производство ответникът по иска е навел довод за неподведомственост на спора на гражданските съдилища, а на административните такива. С определение в съдебно заседание на 16.05.2012г. съдът е оставил възражението без уважение. На 13.06.2012г. съдът е постановил решение по делото, което не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК предвид цената на иска. С обжалваното определение съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС е оставил без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определението от 16.05.2012г. по съображения, че поради разрешаването на спора с влязло в сила съдебно решение правният интерес от обжалване на определението по възражението по чл. 15, ал.1 ГПК за неподведомственост е отпаднал. При така изложените обстоятелства настоящият състав намира частната жалба за неоснователна. Според чл.15, ал.2 ГПК определението на съда по въпроса за подведомствеността на спора подлежи на обжалване с частна жалба. В случая междувременно е постановено въззивно решение по делото, което е необжалваемо съгласно чл.280, ал.2 ГПК и именно поради това новонастъпило обстоятелство - влизане в сила на решението, се отказва разглеждането на частната жалба. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя свързани с хипотезата на чл. 303, ал.1, т.3 ГПК, която е неприложима в случая. Ето защо обжалваният акт следва да бъде потвърден. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.