Определение № 1012 от 12.11.2010 г. на ВКС по д. № 106/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Я. П. И., С. П. С., Д. А. К., И. А. Д., Ц. И. Г., Й. Г. Н. и А. Г. А. са подали касационна жалба срещу решение № 1291 от 15.10.2009 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 837 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 621 от 11.03.2009 г. по гр.д. № 9104 от 2007 г. на Варненския районен съд, 12 състав и са отхвърлени исковете на касаторите срещу А. С. Г. и Ц. С. Г. по чл.108 от Закона за собствеността върху поземлен имот № 1495 по плана на новообразуваните имоти на с.о. “Б.- юг”, гр. В. с площ от 577 кв.м. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неговата необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения относно допустимите доказателствени средства, с които може да се установи правото на собственост върху имота. Представено е изложение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК в което се подържа, че следва да се допусне касационно О. на решението по въпроса за доказателствената стойност на решенията на ПК/ОСЗ по чл.18ж, ал.1 от ППЗПСЗЗ и с какви доказателства следва да се доказва идентичността на даден имот. Поставен е и процесуалния въпрос за оценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните по отделно, в тяхната последователност и общност. Касаторите намират че е налице противоречива практика по тези въпроси, което според тях обосновава и приложението на фактическият състав на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Последният наведен аргумент е за наложителното, еднообразно тълкуване на закона, което пък обуславя приложението на третата хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно значението на касационното О. за развитието на правото и точното прилагане на закона. Представят решения. Ответниците А. С. Г. и Ц. С. Г. са представили отговор, в който излагат аргументи за недопустимостта на касационната проверка на съдебният акт и считат, че практиката на административните състави не следва да се зачете, тъй като същите имат за предмет правилността на конкретен индивидуален административен акт, а не материално правоотношение. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касираното въззивно решение не следва да се допусне до касационно О. при условията на чл.280, ал.1 ГПК тъй като по поставените въпроси е създадена постоянна практика, която е спазена от въззивният съд, не се налага промяна, няма необходимост от допълнително тълкуване. Варненския окръжен съд е отхвърлил предявеният от Я. П. И., С. П. С., Д. А. К., И. А. Д., Ц. И. Г., Й. Г. Н. и А. Г. А. срещу А. С. Г. и Ц. С. Г. ревандикационен иск за възстановяване на собствеността и предаването на владението върху поземлен имот № 1495 по плана на новообразуваните имоти на с.о. “Б.- юг”, гр. В. с площ от 577 кв.м. защото е намерил, че ищците касатори не са установили по реда на пълното и главно доказване че са собственици на имота. Разгледано е решение № 558 от 7.10.1998 г. на ПК, гр. В. и Заповед № ФС-237 от 19.05.2005 г. на К. на район “А.”, община В., постановена по реда на § 4к, ал.7 ЗПСЗЗ. С решението е възстановена земеделска земя представляваща нива от 9 .787 дка, бивш имот пл. № 2042 по плана на стари имотни граници на местност “Б.-юг”/”Ламбур кола”/, а със заповедта на К. е възстановен пи № 1495 въпреки, че към момента на издаването на заповедта вече е завършила и процедурата по § 4а, ал.1 ЗПСЗЗ за ответниците. Касаторите са наследници на А. Г. Д., поч. на 16.04.1981 г., който е бил оземлен с Протокол № 619 от 28.03.1940 г. Ответниците от своя страна са се легитимирали като собственици на спорната територия на основание чл.4а, ал.1 от ПР на ЗПСЗЗ, тъй като същата им е била предоставена по реда на ПМС № 1 от 7.01.1981 г. за което представят у-ние № 27 от 16.04.1981 г. на О., гр. В. върху имота е била реализирана масива сезонна постройка на един етаж/ констативен акт от 10.06.1989 г./ и земята е била заплатена, за което са представени и вносни бележки. Въззивният съд се е спрял на липсата на пълно и главно доказване на правото на собственост на ищците, т.е. тяхна е била тежестта да твърдят фактите върху които основават своето искане и които съдът следва да вземе предвид при постановяване на решението. Тяхна е била доказателствената тежест да установят, че наследодателят им е бил собственик именно на този имот и след като не са го сторили следва да понесат правните последици от това. По този въпрос е налице постоянна и непротиворечива практика. В съответствие с трайната съдебна практика е изразеното разбиране от въззивният съд, че решението на ПК като индивидуален административен акт е постановено в едностранно производство с участието на касаторите и административният орган, в което ответниците не са участвали. За това в гражданския процес те следва да установят по реда на пълното и главно доказване всички предпоставки за реституцията, а именно: наследодателите са били собственици на имота и че същия е възстановен по реда на ЗПСЗЗ. Не са налице условията за допускане на касационна проверка тъй като решението е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС по поставеният материално правен и процесуален въпрос и тази практика не се налага да бъде променяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,