Определение № 621 от 28.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 579/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 вр. чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу въззивното Определение № 5488 от 28.03.2011 год. по ч.гр.д.№ 3655/2011 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено определението от 03.02.2011 год. по гр.д.№ 59003/2010 год. на Софийски районен съд,78 с-в с което е прекратено производството по предявения от [фирма] срещу [фирма] осъдителен иск за сумата 2000 лв. Искът е предявен при условията на частичност от глобалната сума 19285.80 лв. За да прекрати производството по иска, съдът е приел, че той е с прано основание чл.79 ал.1 ЗЗД и подлежи на разглеждане от арбитражен съд, съобразно въведената в договора арбитражна клауза. Тезата на ищеца-касатор е, че искът е с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД и спорът не се обхваща от арбитражната клауза, доколкото претенцията е на извъндоговорно основание. Становището на съдебния състав е, че касационната жалба е недопустима, поради ограничението на чл.280 ал.2 ГПК към който препраща чл.274 ал.3 ГПК. ВКС е сезиран с частна касационна жалба срещу определение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска по-малка от 10000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Когато искът е предявен при условията на частичност, както е в случая, релевантна е цената на частично предявения иск. Ще следва да се отбележи, че както първоинстанционното, така и въззивното определения са постановени при действието на новата редакция на чл.274 ал.4 ГПК. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното определение, че то подлежи на касационен контрол, не създава висящност на спора. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.