Определение № 24 от 17.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 505/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби от страните по спора, въведен с пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), чието разрешаване е било предмет на решение № 2053/27.Х.2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, постановено по гр. дело № 2503/2015 г. І. Касационната жалба на ищцата Т. С. З. от С. /с вх. № 17301 от 28.ХІІ.2015 г./, подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от САК, е против онази част от горепосоченото въззивно решение, с която е бил отхвърлен нейния пряк иск срещу ответното [фирма] за разликата над присъденото й обезщетение от 96 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря в резултат от процесното ПТП, настъпило на 11.ХІІ.2012 г., и до пълния предявен размер на претенцията й от 120 000 лв. Оплакванията на касаторката са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който иска по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. да бъде уважен в пълния предявен по делото негов размер, като на З. допълнително се присъди още и сумата от 24 000 лв., като дължимо застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й С. Д. Б. в резултат от процесното ПТП, настъпило на 11.ХІІ.2012 г., вкл. и ведно със законната лихва, считано от посочената дата на вредоносното събитие. Инвокиран е довод, че съдилищата неправилно са отчели съпричиняване на вредоносния резултат. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към тази жалба, подателката й З. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си САС се е произнесъл по следните осем материално- и процесуалноправни въпроса: 1./ „Несъответствието на фактическите изводи на съда на установените по делото доказателства и факти, представлява ли нарушение на съществени процесуални правила?”; 2./ „Може ли да се приеме за нарушена от пострадалата обща разпоредба, без последната да е обвързана с установени конкретни нарушения на установени правила?”; 3./ „Може ли да се прилага закон по аналогия или съдът е длъжен да намери точната правна норма, описваща изцяло поведението на лицето; допустимо ли е прилагане на норма по аналогия и ако няма конкретна норма, съответно следва ли, че липсва деяние?”; 4./ „Може ли да се вмени във вина изискване за съобразяване с „непредвидимо препятствие” ?”; 5./ „Може ли да се приеме за съпричиняване от пострадалия същото деяние, за което делинквента вече е осъден и така с влязла в сила присъда е установено, че точно това деяние е настъпило по негова вина – едно и също деяние може ли едновременно да се вмени във вина и на осъдения делинквент, и след това отново и на пострадалия; това не променя ли силата на пресъдено нещо на присъдата, като се приема, че и друг е извършил същото?”; 6./ „Може ли да се вмени в отговорност на участниците в движението да се съобразяват с „непредвидимо препятствие” или изискването винаги е единствено за съобразяване с „предвидимо препятствие - както изисква основаната норма на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и цялата съдебна практика ?”; 7./ „Несъобразяването с „непредвидимо препятствие” и наличието на „случайно деяние” по смисъла на чл. 15 НК, може ли да се отчете като вина или като съпричиняване?”; 8./ „Може ли безвиновно поведение да се отчете като съпричиняване?” ІІ. Съответно касационната жалба с вх. № 15214/19.ХІ.2015 г. на ответната по прекия иск на З. застрахователната компания [фирма]-С., подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от същото въззивно решение, с която това д-во е било осъдено – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) – да заплати на Т. С. З. от [населено място] разликата над 5 000 лв. (пет хиляди лева) и до присъдения размер от 96 000 лв. (деветдесет и шест хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.ХІІ.2012 г., при което е загинала дъщеря й, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на вредоносното събитие и до окончателното й изплащане. Оплакванията на застрахователя касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му отменяване му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекия иск на Т. С. З. от С. за обезщетяване на претърпени от нея неимуществени вреди да се отхвърли за горепосочената разлика от 91 000 лв., като се приеме 90% съпричиняване на вредоносния резултат от загиналата дъщеря на ищцата и на д-вото да се присъдят и всички направени по делото разноски. Инвокиран е довод, че „пешеходката е била длъжна да се съобрази с усложнената обстановка, както и с движението на специализираната техника, която е престоявала на пешеходните площи, само защото работата й е била да ги почисти”. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел І от текста на подадената от застрахователя касационна жалба, евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване се обосновава единствено с проявлението на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като се изтъква, че с атакуваната осъдителна част от решението си /за разликата над 5 000 лв. и до присъдения размер на обезщетението от 96 000 лв./ Софийският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по: „въпрос на материалното право свързан с критерия за определяне на справедливо” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия неимуществени вреди”, вкл. и при занижаване на приетия от първата инстанция процент на съпричиняване на вредоносния резултат от загиналата дъщеря на ищцата. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация Т. С. З. от С. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение в жалбата на застрахователната компания [фирма]-С., претендирайки за потвърждаването му в неговата осъдителна част. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежни страна във въззивното пр-во пред САС, както касационната жалба на ищцата Т. С. З. от [населено място], така и касационна жалба на застрахователната компания [фирма]-С. ще следва да се преценяват като процесуално допустими. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, но само по жалбата на Т. С. З., са следните: За да уважи възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от загиналата - независимо от надлежното зачитане на влязлата в сила присъда срещу делинквента, въззивната инстанция е приела, от една страна, че „случаят е специфичен, тъй като е станал на пешеходна алея, т.е. неприложими са правилата за пешеходци по чл. 107 ЗДвП”, а от друга – че „пострадалата с поведението си не е съобразила в достатъчна степен най-вече отстоянието й от машината”, т.е. вменена й е била от САС дължима грижа за проявяване на завишено внимание при движението й в същата тази пешеходна зона, обособена в общинския център на [населено място]. Следователно налице е положително произнасяне на въззивния съд по релевирания в изложението на касаторката З. значим за изхода на делото материалноправен въпрос: „Може ли безвиновно поведение да се отчете като съпричиняване?” Този въпрос същевременно е от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото: предвид необходимостта от преодоляване на инерцията в съдебната практика, вкл. и след разясненията, дадени със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 7 на ППВС № 17/18.ХІ.1963 г., за допустимост на безвиновното обективно съпричиняване от страна на пострадалия, при което се счита достатъчно установяването на обективна причинна връзка. Така релевираният въпрос обуславя допустимост на касационния контрол в процесния случай още и предвид служебно известното на настоящия състав на ВКС обстоятелство, че на производство пред Общото събрание на неговата наказателна колегия е висящо тълкувателно дело № 2/2016 г., един от въпросите по което /с пор. № 6, б. „ в ”/ е дали има абсолютен характер правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно в зависимост от мястото на пресичането, в частност, ако то се явява „продължение на тротоара и бордюра”. В широк смисъл, от гледище разпоредбите на чл.чл. 21 и 114 от Наредба № 2 от 29 юни 2004 г. на м-во на регионалното развитие за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, пешеходната зона в центъра на [населено място], където се е осъществило процесното вредоносно събитие, може да бъде разглеждана като такова „продължение”. В заключение, въпрос № 1 от изложението на касаторката по чл. 284, ал. 3 ГПК е такъв досежно правилността на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, т.е. припокрива се с касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, докато въпросите с поредни номера 2-7 са с изцяло хипотетичен характер – те не са били предмет на произнасянето на САС с посочената част от решението му и затова обективно не са могли да предопределят изхода на делото. По изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на ответното по прекия иск застрахователно д-во [фирма]-С.: Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда по това дело. Според проведеното в мотивите към тази точка на ТР разграничение, същият въпрос /независимо дали материално- или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на атакуваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В заключение, констатираното в случая погрешно отъждествяване от застрахователя настоящ касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК /във вр. чл. 52 ЗЗД/, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение