Определение № 273 от 02.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 897/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от Г. А. К. чрез нейния пълномощник адв. Н. К. за изменение в частна за разноските на определение № 468 от 02.08.2017 г., постановено по настоящото дело. Молителката счита, че присъдените в полза на ответницата по касация М. Д. С. разноски за адвокатско възнаграждение за защита в касационното производство е прекомерна и следва да бъде намалена до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. В подадения отговор от ответната страна М. Д. С. е изразено становище, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 468 от 02.08.2017 г. по гр.д. № 897/2017 г. по описа на ВКС, І г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 131 от 11.04.2016 г. по гр.д. № 421/2016 г. на Окръжен съд- Смолян по подадените против него две касационни жалби от Г. А. К. и от Т. А. Т.. С това определение, предвид изхода на делото пред ВКС, касаторите са осъдени да заплатят на ответницата по касация М. Д. С. разноски по делото в размер на 600 лв., доказани с приложения към отговора на подадената от Г. К. касационна жалба договор за правна защита и съдействие № 00000 21230 от 18.07.2016 г. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК дава възможност на съда по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер разноски за адвокатско възнаграждение на другата страна от действително заплатеното, но ако то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. В случая тези предпоставки не са налице. Касационното производство е образувано по две касационни жалби. По всяка от тях процесуалните представител на ответницата по касация е изготвил мотивиран отговор, в който е изразил становище както относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и по основателността на касационната жалба. Минималното възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба без процесуално представителство, определено в чл. 9, ал.3 от т Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение в редакция след изменението в ДВ бр. 28/2014 г., е в размер на ¾ от възнаграждението по чл. 7, но не може да бъде по- малко от 500 лв. По настоящото дело договореното и заплатено възнаграждение за изготвяне на отговори по двете касационни жалби, е 600 лв., т.е. в размер значително по-нисък от общия сбор на дължимите по чл. 9, ал.3 минимални адвокатски възнаграждения. Намаляването на възнаграждението под минималния размер е недопустимо, съгласно чл. 78, ал.5, изр. последно ГПК. По тези съображения молбата на Г. А. К. следва да бъде оставена без уважение. По повод подадената молба по чл. 248 ГПК съдът констатира служебно, че в диспозитива на определение № 468 от 02.08.2017 г. фамилното име на молителката неправилно е посочено „Т.”, вместо „К.”. Налице е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена, като името на молителката вместо Г. А. Т. да се чете Г. А. К.. Водим от гореизложеното съдът