Решение № 7114 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11337/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. В. Б. чрез адв. Вергинов, против Решение № 1565/03.10.2025 г. по адм. дело № 399/2025 г. на Административен съд – Перник, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 3286з - 3323/14.08.2025 г., издадена от ВПД Директора на Главна дирекция "Национална полиция" /ГД "НП"/ за отказ за снемане на полицейска регистрация № [заличен текст]/10.06.2008 г. по описа на 01Районно управление/РУ/ - Перник към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник. Б. Б. по подробно изложени в касационната жалба ,развити в съдебно заседание доводи оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на разноски. От ответника по касационната жалба –директор ГД "Национална полиция" при МВР, чрез юрк. Петров оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да се произнесе по спора, първоинстанционния съд е установил от фактическа страна, че административното производство е образувано въз основа на подадено от Б. Б. писмено искане с рег. № 313000-5683/04.04.2025г. по описа на ОДМВР-Перник за снемане на полицейска регистрация. Със Заповед № 3286з - 3323/14.08.2025 г., издадена от Директора на ГД "Национална полиция" е отказано снемането на полицейска регистрация поради липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 6 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/. В хода на административното производство е била извършена проверка посредством предвидените в чл. 19, ал. 6 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия. Административният орган е извършил преценка на относимите обстоятелства и е преценил личността на Б. Б. като рискова за обществото по отношение на пътната безопасност и за намаляване на пътно-транспортния ревматизъм.В подкрепа на това са приобщените в хода на проверката електронна справка за съдимост от РС-Перник- сочеща, че Б. на два пъти е осъждан за транспортни престъпления- веднъж за причиняване на средна телесна повреда на едно лице, бягайки от местопрестъплението, за което е санкциониран с глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, считано от 03.05.2005 година, както и за това,че на 06.03.2008 г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда ;справка картон на водача, видно от който за периода от 2004 до 2025 година Б. има наложени 56 наказания за нарушения по ЗДвП. При така установената фактическа обстановка АС - Перник е приел от правна страна, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.След извършен анализ на събраните по делото доказателства и предпоставките по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, съдът е направил обоснован правен извод, че не е налице нито едно от цитираните в текста законови основания по отношение на жалбоподателя за снемане на полицейската регистрация. Решението е правилно. По делото са установени релевантните факти, събрани са относимите доказателства, обосноваващи законосъобразния извод на административния орган и на съда, че в процесният случай не са налице изискуемите от чл. 68, ал. 6 от ЗМВР предпоставки за удовлетворяване на искането за снемане на полицейската регистрация наБ. .Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства по делото и въз основа на коректния им анализ правилно е приложил материалния закон.Безспорно е, че нито едно от посочените в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър не е приложимо в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи. Съхранението от полицейските органи на лични данни и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, включително когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква в) от нея, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. В българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива /ЕС/ 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед.Съгласно чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности /СЕС/ е задължително за всички съдилища и учрежденията в Република България и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус. Налага се изводът, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена. В настоящия случай съдът правилно е приел, че в оспорения административен акт е извършен анализ по отношение личността на жалбоподателя, като са обсъдени всички относими факти и обстоятелства. Изложени са мотиви, основани на представените по преписката справки. Извършена е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел в настоящия случай и спрямо конкретното лице /субект на данни/ и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация /вж. т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22 г. на СЕС/, в контекст на баланса между обществения интерес и това право, обосновава необходимостта правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето Б. Б. събрани чрез способа на полицейската регистрация. Видно от данните в справката личността на Б.. е определена като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред, свързани с пътната безопасност. С оглед изложеното и при установения превес на обществения интерес към момента на извършената проверка над правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, се налага заключение за законосъобразност на постановения отказ за снемане на полицейска регистрация, при спазване принципа на пропорционалност. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна.Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение