Определение № 531 от 17.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8370/2015 г.

Производството е по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК и чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Постъпила е молба от Б. Павлов, Е. Маркова, М. Михалкова и Д. Димитров, чрез процесуален представител адв. Живков, с искане за поправка на очевидна факстическа грешка и с алтернативно искане за допълване на решение № 3691 от 27.03.2017 г., по адм. дело № 8370/2015 г., по описа на Върховния административен съд. С молбата се твърди, че разноските са присъдени на всички лица, а е следвало да се присъдят само на М. Михалкова. Ответникът не изразява становище. По молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК: Върховният административен съд, състав на трето отделение счита, че подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК от Б. Павлов, Е. Маркова, М. Михалкова, Д. Димитров, чрез процесуален представител адв. Живков, е процесуално недопустима. С решение № 3691/ 27.03.2017 г., по адм. дело № 8370/2015 г., Върховният административен съд е изменил по оспорването на Б. Павлов, Е. Маркова, М. Михалкова, Д. Димитров, И. Иванов, Л. Трайков и А. Трайкова, Решение № 438 на Министерския съвет от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - 18 "Софийски околовръстев път" от км 0+ 780 до км 6 + 300 и обект "Път II - 18 "Софийски околовръстев път" от км 0+ 780 до км 6 + 300 изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София В ЧАСТТА, относно определеното от административния орган обезщетение от 2 892 лева за подлежащия на отчуждаване поземлен имот с идентификатор 68134.2808.67 - нива, находяща се в район Връбница Столична община, с обща площ от 3, 200 дка, от които отчуждени 0.221 дка, като е увеличил обезщетението за подлежащия за отчуждаване имот с идентификатор 68134.2808.67 - нива, находяща се в район Връбница Столична община, с обща площ от 3, 200 дка, от които отчуждени 0.221 дка, от 2 892 лева на 5 674 лева. С процесното решение Министерски съвет на Република България е осъден да заплати на Б. Павлов, Е. Маркова, М. Михалкова, Д. Димитров, И. Иванов, Л. Трайков и А. Трайкова, разноски по делото в размер на 200/двеста/лева. Макар и обоснована с разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК /за поправка на очевидна фактическа грешка/, по същество молбата е с правно основание чл. 248 от ГПК, тъй като се иска изменение на решението в частта му за разноските. Като такава същата е процесуално недопустима като просрочена, тъй като е извън срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Срокът предвиден в чл. 248 ГПК за подаване на молба за изменение на съдебно решение в частта за разноските е едномесечен за решенията, които не подлежат на обжалване, каквото е процесното. Решение № 3691 по адм. дело № 8370/2015 г по описа на Върховния административен съд е постановено на 27.03.2017 г. Едномесечният срок по чл. 248 ГПК за изменение на това решение в частта за разноските е изтекъл на 27.04.2017 г., а молбата за това е подадена на 06.03.2019 г., тоест, след срока, което я прави процесуално недопустима за разглеждането й от съда. По молбата по чл. 175 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Настоящият тричленен състав на Върховен административен съд намира искането по чл. 175 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 3691 от 27.03.2017 г. постановено по адм. д. № 8370/2015 г. по описа на ВАС за неоснователно. С решение № 3691 от 27.03.2017 г. постановено по адм. д. № 8370/2015 г. по описа на ВАС в оспорената част, която се иска поправка на ОФГ е осъден Министерския съвет на Република България да заплати на Б. Павлов,, Е. Маркова,, М. Михалкова,, Д. Димитров,, И. Иванов,, Л. Трайков, и А. Трайкова, разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева. Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от АПК, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. След като съобрази доводите на молителя и извърши проверка за наличие на писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности /по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК/ в постановения от ВАС съдебен акт, съдът намира, че такива не са налице. Видно от доказателствата по делото с определение от 27.08.2015 г. съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, назначил е вещо лице и е указал на оспорващите в 7-дневен срок да внесат първоначален депозит от 200 лева за същата. С молба от 20.10.2015 г. от оспорващите М. Михалкова, Б. Павлов, Е. Маркова, Д. Димитров е представена като доказателство вноска бележка за внесен депозит в размер на 200 лева, като вносител е М. Михалкова. Според правната доктрина и утвърдената съдебна практика, очевидна фактическа грешка е несъответствието между формираната действителна воля на съда /мотивите/ и нейното външно изразяване /обективиране/ в диспозитива на съдебния акт. В случая не е налице такова противоречие, поради което не се касае за допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК. Решението /формираната воля/ на съда е ясно формулирано в мотивите и правилно обективирано в диспозитива на постановения съдебен акт, поради което не е допусната твърдяната в молбата очевидна фактическа грешка, която да подлежи на поправяне. По изложените съображения съдът намира, че молбата по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за изменение на решение № 3691/ 27.03.2017 г., по адм. дело № 8370/2015 г., по описа на Върховният административен съд в частта за разноските е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Молбата по чл. 175, ал. 1 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 3691 от 27.03.2017 г. постановено по адм. д. № 8370/2015 г. по описа на ВАС е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение