Решение № 9779 от 16.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10440/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационнa жалба на Булгартрансгаз ЕАД с ЕИК 175203478 и седалище и адрес на управление в София, [улица], против Решение 4208 от 26.06.2023 г. по адм. дело 5703 по описа на Административния съд София-град за 2015 г. Подадена е и частна жалба от Българска народна банка (БНБ) със седалище и адрес на управление в София, пл. Княз Батенберг 1, против Определение 7061 от 17.08.2023 г., постановено по същото дело. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е отхвърлен предявения от Булгартрансгаз ЕАД срещу БНБ иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди за неизпълнени платежни нареждания от сметки на ищеца в Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД) в размер на 500 000, 00 щатски долара и на 5 530 000, 00 евро, като ищецът е осъден да заплати в полза на ответника разноски по делото в размер на 300, 00 лв. С обжалваното определение е отхвърлена молбата на частния жалбоподател БНБ с правно основание чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с която е отправено искане за изменение на Решение 4208/26.06.2023 г. по адм. дело 5703/2015 г. на Административния съд София-град в частта на разноските. Касационният жалбоподател поддържа неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който исковата му претенция да бъде уважена в цялост. Претендира разноски за две инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за сторените такива в настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът БНБ мотивира неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска потвърждаването му. Претендира сторените в касационното производство разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им. Частният жалбоподател БНБ твърди неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, на ищеца следва да бъде възложена тежестта да понесе разноските, сторени от ответника за адвокатско възнаграждение за защитата му в първоинстанционното производство. Иска отмяната на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба Булгартрансгаз ЕАД я оспорва като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 03.10.2023 г. Иска оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното определение. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което следва да бъдат разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Административният съд София-град е приел, че е сезиран от Булгартрансгаз ЕАД с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на БНБ да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500 000, 00 щатски долара и 5 530 000, 00 евро, явяващи се сумите по наредени на 19.06.2014 г. две платежни нареждания, впоследствие анулирани по заповед на квесторите на КТБ, съответно сумите които не постъпили по сметките на ищцовото дружество в други банки към които били наредени, и причинени му от 1. Бездействие на ресорния подуправител на БНБ, ръководещ управление Банков надзор, изразяващо се в неупражнен контрол върху квесторите на КТБ АД, след поставянето на търговската банка под особен надзор, във връзка с изпълнението на приетите за изпълнение от банката платежни нареждания преди спиране на дейността й по силата на надзорните мерки; 2. Бездействие на Централната банка да упражни контрол върху КТБ преди поставянето й под особен надзор с цел осигуряване на надеждно и сигурно управление на банките и на рисковете, на които те са изложени или може да бъдат изложени, както и за поддържане на адекватен на рисковете собствен капитал (чл. 79 от Закона за кредитните институции (ЗКИ)), както и бездействие да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите (чл. 2, ал. 6 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ); 3. Бездействие на БНБ за разписване на правила за осъществяване на надзор от нея върху банка, поставена под особен надзор и 4. Бездействие на ресорния подуправител на БНБ, ръководещ управление Банков надзор, в нарушение на чл. 64 и чл. 65 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (Директива ДКИ IV/Директива/та). Административният съд е установил следното от фактическа страна: Булгартрансгаз ЕАД е титуляр на разплащателна сметка в щатски долари в КТБ АД по Договор 85237 от 19.01.2007 г. (л. 13-14 от първоинстанционното дело), както и на разплащателна сметка в евро по Договор 85427 (л. 15-16, пак там) от същата дата. На 19.06.2014 г. дружеството подало до КТБ две платежни нареждания за валутни преводи (л. 17 и л. 18 от първоинстанционното дело) първото с изх. БТГ 16-00-2201/19.06.2014 г. за сумата от 500 000, 00 щатски долара и второто с изх. БТГ 16-00-2202/19.06.2014 г. за сумата от 5 530 000, 00 евро. Платежните нареждания са регистрирани в системата на КТБ в 15.20 ч. и в 15.21 ч., а в счетоводно-информационната-система на КТБ с реф. 32/01/00108028 и с реф. 32/01/00107990. Сметките на Булгартрансгаз ЕАД са дебитирани с вальор от дата 19.06.2014 г. Освен със сумите на преводите, сметките са задължени със суми за такси и комисионни, съгласно Тарифата, прилагана от КТБ АД при операции с клиенти. В същия ден на получаване от банката на платежните нареждания, преводите минали различни етапи на обработка през програмния продукт на КТБ, като създаване и първоначално въвеждане в системата. В резултат на изпълнение на платежното нареждане на Булгартрансгаз ЕАД е формирано SWIFT съобщение МТ103 за 500 000, 00 щатски долара (л. 25, пак там) към кореспондентска сметка на КТБ при Ситибанк Ню Йорк с вальор на платежната операция (дата на дебитиране на кореспондентската сметка на КТБ АД) 23.06.2014 г. За сумата от 5 530 000, 00, съгласно установеното от съда, SWIFT съобщение, създадено към платежна система TARGET 2 с вальор на платежната операция (дата на дебитиране на кореспондентската сметка на КТБ АД) 20.06.2014 г., не се открива. На 20.06.2014 г. в БНБ е получено писмено уведомление от ръководството на КТБ АД, с което се информира за изчерпване на ликвидността на търговската банка и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. С писмото е направено искане, БНБ да предприеме необходимите мерки, включително поставянето на КТБ под специален надзор. На същата дата, на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) , Управителният съвет на БНБ е приел Решение 73, изменено и допълнено с Решение 74/22.06.2014 г., с което КТБ е поставена под специален надзор за срок от три месеца, като е спряно изпълнението на всички нейни задължения за същия срок, ограничена е дейността й, забранено е извършването на всички дейности, съгласно банковата лицензия, от длъжност са отстранени членовете на управителния и на надзорния съвет на банката, акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени от право на глас, назначени са квестори. С поставянето под особен надзор на КТБ АД, БНБ възложила на квесторите осигуряването на пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група КТБ от независим външен одитор. На 26.06.2014 г., по повод двата наредени валутни превода, Бугартрансгаз ЕАД подало искане за информация до квесторите на КТБ (л. 23, пак там). В отговор, с писмо, изх. 4148 от 02.07.2014 г. (л. 24) квесторите посочили, че двата валутни превода са анулирани и сумите на преводите, заедно със събраните комисионни, са възстановени по сметките на дружеството в банката с вальор 19.06.2014 г. С Решение 138/06.11.2014 г. Управителният съвет на БНБ отнел лиценза на КТБ АД за извършване на банкова дейност. Със същото решение, на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), приел да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност за КТБ, за което уведомил и Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ/Фонда/ът), с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик. С писмо от 07.11.2014 г. (л. 26) Булгартрансгаз ЕАД поканило КТБ АД да изпълни задълженията си по чл. 119, ал. 3, т. 1 ЗКИ , възникнали от платежните нареждания, приети за сетълмент от банката преди поставянето й под специален надзор, като преведе посочените в двете нареждания парични суми. В писмото е посочено, че неизпълнението на посочените задължения води до сериозни вредни последици за дружеството, което ще бъде принудено да търси правата си по предвидения в закона ред. В отговор (писмо, изх. 9405/19.12.2014 г. л. 27-28, пак там), квесторите на КТБ уведомили, позовавайки се на решенията на Управителния съвет на БНБ за поставяне на КТБ под специален надзор и за отнемане на лицензията й за извършване на банкова дейност, че КТБ не е в състояние да извършва каквито и да е плащания и към момента не могат да бъдат предприети действия по превод на исканите суми. Посочено е, че SWIFT съобщенията по наредените преводи не са излъчени до поставяне на КТБ под специален надзор от БНБ на 20.06.2014 г. Със Заповед на квесторите на КТБ К-21/3-1220 от 25.06.2014 г. (л. 145-146, пак там), издадена на 24.06.2014 г. в 22:51 ч., по отношение на отхвърлените валутни преводи, е наредено да се анулират всички издадени валутни преводни нареждания на клиенти със започната и неуспешно довършена обработка през валутния модул, валутните преводи на опашка вальор, но с неизлъчени суифт съобщения да бъдат анулирани с ръчни счетоводни операции, преводите през Бисера 7 на опашка вальор да бъдат анулирани. Относно получените валутни преводи в ПП VCSBank++ е наредено да се обработят по надлежния ред всички получени валутни преводи. С писмо до Административния съд София-град, изх. БНБ 111664/10.12.2015 г. (л. 121, пак там) на подуправител на БНБ и директор Платежни системи, управление Банково, съдът е уведомен, че след извършена проверка по сметката за сетълмент на КТБ в TARGET 2, се установява, че на 19.06.2014 г. и 20.06.2014 г. клиентско плащане в размер на 5 530 000, 00 евро от КТБ към УниКредит Булбанк АД не е постъпвало за обработка в системата TARGET 2. Уточнено е, че след поставяне на КТБ под специален надзор на 20.06.2014 г., в тази система не е извършван сетълмент на изходящи плащания на клиенти на КТБ АД. Съгласно приложен списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на КТБ (от л. 105 до л. 107, пак там) вземане на ищцовото дружество в размер на 60 329 598, 52 лв. е прието под номер 1085. По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на лица, заемали длъжността квестори на КТБ АД. Назначена е съдебно-банкова експертиза, извършена от вещо лице П. А. Л.. При така установеното от фактическа страна, съдът е преценил предявения от Булгартрансгаз ЕАД против БНБ иск за имуществена обезвреда като процесуално допустим, но неоснователен. Приел е, че подуправителят на БНБ, ръководещ управление Банков надзор, не е бездействал да изпълни негово конкретно законово задължение за упражняване на контрол върху квесторите на КТБ АД, във връзка с двете приети за изпълнение от КТБ платежи нареждания. Посочил е, че разпоредбата на чл. 20, ал. 3 ЗБНБ възлага общо правомощие на съответния подуправител за упражняване на банков надзор. Посочил е също така, че предписанията по чл. 107, ал. 3 ЗКИ са по преценка на Управителния съвет на БНБ, не на подуправителя и издаването им е в оперативната самостоятелност на този орган. Що се отнася до спазването на чл. 119, ал. 3, т. 1 ЗКИ (отменен), съдът се е мотивирал, че тази норма не съдържа задължение за БНБ, като надзорен орган, да разпореди разрешаване на конкретни преводи. Допълнил е, че липсват доказателства по делото спрямо двете платежни нареждания да са били налице условия да бъдат изпълнени, по изключение, в условията на специалния надзор. Като се позовал на т. 3 и т. 4 от Решение 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ и на свидетелските показания на квесторите, е приел, че надзорните мерки по това решение следва да бъдат изпълнени от квесторите на КТБ, а БНБ и подуправителя, отговарящ за банковия надзор, не осъществяват контрол върху отделните входящи или изходящи плащания по време на надзора. Мотивирал се е, че квесторът на банка е самостоятелен орган с възложени му от закона функции, който не се намира в служебни или трудови правоотношения с БНБ. Поради това е формирал извод, че БНБ не може да отговаря за действията на определените от нея квестори на КТБ АД, чиито действия са съобразявани с решението за поставянето на КТБ под специален надзор, както и с приложимите разпоредби на ЗКИ и Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) (обн., в ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., отменен). Подчертал е, че, към 20.06.2014 г., БНБ не е имала задължения, свързани с обработката на платежни операции, а се явява доставчик на услугата по TARGET 2 системата. Като обсъдил данните по делото във връзка с приемането и обработването на двете платежни нареждания и заключението по изготвената по делото съдебно-банкова експертиза, което кредитирал като компетентно изготвено, е приел, че за ненасочването към TARGET 2 на иначе приетото клиентско плащане за сумата от 5 530 000, 00 евро отговаря КТБ, а не БНБ. Посочил е, че след като SWIFT съобщение за превод на тази сума не е формирано и не е излъчено към TARGET 2 преди поставянето на КТБ под специален надзор, няма как да се осъществи заверяването на платежните сметки на банките, в които ищецът е наредил прехвърлянето на средствата. Формирал е решаващия извод, че след като нареждане за превод на сумата от 5 530 000, 00 евро не е въведено в система за окончателност на сетълмента, разпоредбата на чл. 119, ал. 3, т. 1 ЗКИ не може да намери приложение спрямо това платежно нареждане. Относно платежното нареждане в щатски долари, съдът е приел, че приложение намират договорните отношения между КТБ АД и банката-кореспондент, като БНБ няма правомощия или задължения за надзор по отношение на приложимите условия за осъществяване на преводи през кореспондентски сметки. На следващо място съдът е преценил, че ищцовото дружество не се е справило с доказателствената тежест да установи твърдяното от него бездействие на Централната банка да упражни контрол върху КТБ преди поставянето й под особен надзор (нарушение на чл. 79 ЗКИ), както и да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите (чл. 2, ал. 6 ЗБНБ). Относно оплакването, че управителните органи на БНБ са бездействали, неразработвайки правила за осъществяване на надзор върху банки след поставянето им под специален надзор, съдът се е обосновал, че се касае за късно наведено основание, доколкото същото липсвало в исковата молба, нейното уточнение (л. 37-39, пак там) и в молбата на Булгартрансгаз ЕАД за изменение на иска (л. 132-138, пак там), а ищецът се позовал на него едва в писмените си бележки. Все пак е обсъдил това оплакване и е изложил съображения, че поставянето на банки под специален надзор, както и прилагането на съответните надзорни мерки спрямо тях се явява дейност, която се регулира на законодателно ниво от ЗКИ. Позовал се е на практика на Върховния административен съд, съгласно която за БНБ не е налице задължение, предвидено в закон, да издаде специален подзаконов нормативен акт, регулиращ в детайли правомощията на квесторите при поставяне на търговска банка под специален надзор. Издаването или не на такива предписания, според съда, е изцяло в дискрецията на БНБ. Съдът е отхвърлил като неоснователно,и твърдението на ищцовото дружество за наличие на основание, за ангажиране на отговорността на БНБ, за неизпълнение на задължения на подуправителя й, ръководещ управление Банков надзор, произтичащи от Директива ДКИ IV. Разгледал е подробно сочените за нарушени норми от Директивата чл. 64 и на чл. 65. Съобразил е, че е тази Директива е транспонирана в ЗКИ. В заключение е приел, че същата не съдържа конкретизация на правомощията, които трябва да притежават компетентните органи за намеса в дейността на кредитни и финансови институции, за което подчертал, че е в дискрецията на държавата-членка. Приел е, че чл. 64 от Директивата предоставя на държавата-членка преценката, какви точно правомощия да притежава надзорния й орган. Посочил е, че транспонирането на чл. 65 от Директивата може да се открие в Глава десета Административнонаказателна отговорност от ЗБНБ и в Глава петнадесета Административнонаказателни разпоредби на ЗКИ. По тези съображения, съдът е преценил, че не е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата, в лицето на БНБ, за вреди по ЗОДОВ. Счел е, че по делото е останало недоказано и причиняването на имуществени вреди, в пряка причинно-следствена връзка с твърдените незаконосъобразни бездействия на ресорния подуправител на БНБ, ръководещ управление Банков надзор и на БНБ. Приел е, че имуществото на Булгартрансгаз ЕАД реално не е намаляло в резултат на твърдяното неизпълнение на валутните преводи. Отчел е, че ищцовото дружество има вземане от юридическото лице КТБ, което е предмет на производството по несъстоятелност на търговската банка. Аргументирал се е, че с откриването на производство по несъстоятелност по отношение на КТБ, вземането на ищеца за наличностите по сметките, по които са върнати преводите, не е погасено, нито е престанало да съществува. Съобразил е, че, съгласно приложения по делото списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на КТБ (от л. 105 до л. 107), вземането на Булгартрансгаз ЕАД към КТБ в размер на 60 329 598, 52 лв. е включено на ред 1085, като тази сума обхваща и левовата равностойност на претенцията по предявения иск за имуществена обезвреда. Формирал е извод, че доколкото делото по несъстоятелността на КТБ е висящо, въпросът с точния размер на вредата, освен въпросът дали се търпи такава, остава неизяснен. Мотивиран по посочените съображения, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява така постановеното решение на Административния съд София-град, като валидно, допустимо и правилно. От обстоятелствата, сочени от ищеца в исковата молба и уточняващите я молби, следва, че твърдяната от него незаконосъобразна административна дейност, е бездействието на подуправителят на БНБ, ръководещ управление Банков надзор, да осъществи надзор върху дейността на квесторите на КТБ по спазването на чл.119, ал.3, т.1 от Закона за кредитните институции. Ищецът не сочи определен период на осъщественото бездействие, поради което той е определяем, според касационната инстанция, от обстоятелствената част на исковата молба, както следва от 19.06.2014г. /когато ищецът е наредил преводите във валута/ до 6.11.14г. /когато е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ/. Конкретните твърдения на ищеца са, че наредените от него валутни преводи на 19.06.2014г. са били изпълняеми, като отговарящи на условията, предвидени в чл.119, ал.3, т.1 ЗКИ (в приложимата редакция на закона към тази дата); незаконосъобразно не са изпълнени, тъй като спрямо тях е приложена заповедта на квесторите от 24.06.2014г., с която е наредено да се анулират всички издадени валутни преводни нареждания на клиенти със започната и неуспешно довършена обработка през валутния модул, както и валутните преводи на опашка Вальор, но с неизлъчени суифт съобщения. Към съображенията на първоинстанционния съд по този въпрос, които касационната инстанция възприема напълно, което прави ненужно повтарянето им, следва да се добави и следното: за част от процесния период -19.06.2014г. 24.06.2014г. /датата, на която е издадена Заповед К-21/3-1220/25.06.2014г. от назначените от БНБ квестори/ липсва фактическо основание за твърдяното от ищеца бездействие, тъй като заповедта на квесторите не е била факт през този период. За периода от 25.06.2014г. до 6.11.2014г. горепосочената заповед на квесторите е факт. С тази заповед, не е наредено, обаче, анулиране на определени/конкретни/ валутни преводи, а последните са определяеми по признаци, посочени в заповедта, а анулирането им е възложено на длъжностни лица на КТБ. По тази причина, логично е осъщественият надзор от БНБ по отношение изпълнението на заповедта на квесторите да е общ и ориентиран към постигане на мерките, наложени с Решение 73/20 юни 2014г. на УС на БНБ, с което наред с друго, е спряно за срок от три месеца изпълнението на всички задължения на КТБ и е ограничена дейността й, като й е забранено да извършва всички дейности, съгласно лицензията за извършване на банкови дейности. Твърдението на ищеца за нарушение на чл.119, ал.3, т.1 ЗКИ( отм.) от квесторите на КТБ по отношение на конкретно наредените от него валутни преводи, респективно за неосъществен надзор върху решението на квесторите във връзка с тези преводи, изисква установяване на факта на узнаване от квесторите за конкретните валутни преводи. От писмото на Булгартрансгаз до квесторите на КТБ относно наредени валутни преводи от разплащателните сметки на Булгартрансгаз ЕАД от 26.06.2014г. с вх. 6979/27.06.2014г. в КТБ /лист23 от първоинстанционното дело/ и отговора на квесторите на КТБ с вх. БТГ 16-00-2618/04.07.2014г. / лист 24 пак там/ следва, че на 04.07.2014г. ищецът е бил уведомен, че процесните, наредени от него валутни преводи са анулирани. Липсват данни по делото, че ищецът своевременно е направил искане до квесторите на КТБ, респективно до БНБ, за проверка на законосъобразността на анулирането им и да поиска изпълнението на валутните преводи на осн. чл.119, ал.3, т.1 ЗКИ. Ищецът е направил такова искане/лист 26 от делото пред АССГ/ на 07.11.2014г. / приблизително 4 месеца след като е узнал за анулирането на валутните му преводи/, към която дата лицензът за извършване на банкова дейност на КТБ е отнет с Решение 138/6.11.14г. на УС на БНБ и участието на КТБ в TARGET 2-BNB е прекратено. По тези съображения, касационната инстанция преценява като правилен извода на съда, че не е налице незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ответника по отношение на наредените валутни преводи от ищеца. Обоснован е изводът на административния съд, че не са били налице условията за изпълнението на двете платежни нареждания от ищеца. Основателно е приетото, че след като платежното нареждане за сумата в евро, не е въведено в системата TARGET 2, то не е било неотменимо към датата на анулирането на този валутен превод, т.е. по отношение на него чл.119, ал.3, т.1 ЗКИ не намира приложение. Не е бил неотменим и нареденият валутен превод в щатски долари, тъй като вальорът за изпълнение на тази платежна операция е с дата, след датата на решението на УС на БНБ за поставяне на КТБ под специален надзор и забраната за изпълнение на задължения на КТБ към трети лица. В противоречие с материалния закон е твърдението в касационната жалба, че приемането за изпълнение на платежното нареждане в евро е равностойно на приемане за сетълмент. Касаторът неправилно приравнява момента на получаване на платежното нареждане по смисъла на чл. 60, ал. 1 ЗПУПС (обн., в ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., отменен) с момента на въвеждане на нареждане за превод в системата за сетълмент по смисъла на чл. 78д, ал. 3 от същия закон. Термините, употребени в чл. 60, ал. 1 ЗПУПС (отменен) са платежно нареждане", доставчик на платежни услуги, платец. В чл. 3, ал. 1 ЗПУПС (отменен) са посочени доставчиците на платежните услуги, измежду които са и банките по смисъла на ЗКИ. Съгласно т. 19 от пар. 1 на Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПУПС (отменен) платежно нареждане е всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция. Съгласно т. 20 от пар. 1 на ДР на същия закон платец" е всяко физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и разпорежда изпълнението на платежно нареждане по тази сметка, а когато липсва платежна сметка физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане. В случая, моментът на получаване на платежното нареждане в евро е безспорно установен 19.06.2014 г., когато същото е регистрирано в системата на КТБ АД. За разлика от чл. 60, ал. 1 ЗПУПС (отменен), чл. 78д, ал. 1 от същия закон използва термини като нарежданията за превод, участник в система с окончателност на сетълмента, система с окончателност на сетълмента, за които също се съдържат легални дефиниции в самия закон. Съгласно т. 12 от пар. 1 на ДР на ЗПУПС, нареждане за превод е всяко нареждане на участник в система с окончателност на сетълмента да предостави на разположение на получателя парична сума чрез записване по сметките на кредитна институция, централна банка, централен съконтрагент или агент по сетълмента или всяко друго нареждане, водещо до поемане или изпълнение на задължение за плащане съгласно правилата на системата, както и нареждане на участник да прехвърли правото на собственост или лихвата върху ценна книга или ценни книжа чрез записване в регистър или по друг начин. Терминът участник в система с окончателност на сетълмента се изяснява чрез разпоредбата на чл. 78в, ал. 1 ЗПУПС (отменен), която сочи възможните участници. Терминът система с окончателност на сетълмента е изяснен с разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 ЗПУПС (отменен). От заключението на съдебно-банковата експертиза (стр.21, последен абзац) става ясно, че платежните нареждания могат да бъдат отменени, докато не бъдат въведени в TARGET 2 BNB. От същото заключение става ясно, че за сумата в евро няма формирано и излъчено SWIFT съобщение. Тази констатация на вещото лице не е опровергана от ищеца. След като липсват данни за изпращане на нареждане за превод от КТБ АД към платежната система TARGET 2, съответно искане/заявка за сетълмент за процесното платежно нареждане в евро преди началната дата на неплатежоспособността на КТБ АД 20.06.2014 г. (Решение 1443/03.07.2015 г. по търг. дело 2216/2015 г. на Софийския апелативен съд), не може да се приложи правилото за неотменимост на сетълмента, респективно за неотменимост на платежните нареждания. От заключението на вещото лице става ясно, че не е завършен от КТБ АД и преводът в долари. Основателно е преценено от първоинстанционния съд, че с оглед датата на вальора, изпълнението попада под забраната на Решение 73/20.06.2014г. Основното оплакване на ищеца е за проявено бездействие от ресорният подуправител на БНБ, ръководещ управление Банков надзор, за издаване на задължителни предписания на квесторите на КТБ АД, с които да упражни надзор по спазването на разпоредбата на чл. 119, ал. 3, т. 1 ЗКИ (отменена). В ЗКИ се съдържа уредба на дейността на квесторите, що се отнася до реда и условията за назначаването им, последиците от назначаването, правомощията и задълженията им. Основна задача на квесторите, съгласно чл. 108, ал. 3 ЗКИ, е осигуряване защитата на активите на банката, като същите могат да предприемат всички необходими действия, насочени към опазване на активите, документите и информацията на поставената под специален надзор банка. Според разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ЗКИ БНБ може да издава задължителни предписания на квесторите във връзка с дейността им, а съгласно чл.121 ЗКИ в редакцията му към 2014 г. квесторите при специален надзор се отчитат пред БНБ. Предвид законовата регламентация, основателно се явява възражението на БНБ, че в хипотезата на специален надзор, контролът върху дейността на квесторите се осъществява от органа, който ги е назначил, а именно УС на БНБ, а не от ресорния подуправител, както се твърди от ищеца. Обоснован и правилен е изводът на първоинстанционният съд, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди, тъй като, както към 20.06.14г. така и към момента на приключване на устните състезание по делото пред първоинстанционния съд, вземането на ищеца към КТБ за депозитите му в тази банка са предмета на производството по несъстоятелност. По изложените съображения подадената от Булгартрансгаз ЕАД касационна жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се следват разноски. По частната жалба на БНБ: Частната жалба е допустима. Тя е подадена в рамките на 14 дневния срок, посочен в обжалваното определение, от страна по делото, която е засегната от него. Частната жалба е частично основателна. Споделят се напълно мотивите на определение 2/20.04.21г. постановено по т.д. 1/19 г. от ОСС на ГК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС, а именно "Съгласно § 6, ал.1 от ЗИДЗОДОВ (обн. в ДВ, бр. 95/29.11.2019 г.) новата алинея 4 на чл. 10 се прилага по делата, образувани по искови молби, подадени след влизането му в сила. Същото следва да е разрешението и за заварените дела с оглед вече изразената ясна воля на законодателя по този въпрос, а и за да се избегне занапред различно третиране на сходни положения, различаващи се единствено по време. След влизане в сила на чл.10, ал.4 ЗОДОВ поставеният по тълкувателното дело въпрос се явява неуреден въпрос по смисъла на §1 от ПЗР на ЗОДОВ за заварените дела и по силата на тази препращаща разпоредба приложение по тях следва да намерят нормите на чл.78, ал. З и ал.8 ГПК, които са идентични по смисъл с новото законодателно разрешение в чл.10, ал.4 ЗОДОВ". С молбата, подадена по реда на чл.248 ГПК, БНБ е поискала от съда да измени решението си в частта за разноските, чрез осъждане на "Булгартрансгаз" ЕАД, да й заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 49 509,60 лева. За допустимостта на молбата следва да се прецени чл.80 ГПК, който разпорежда следното: