Определение № 10772 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8458/2024 г.

Производството e по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) частна жалба против определение № 2316 от 27.02.2024 г., постановено по адм.д. № 1822/ 2024 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е оставил без разглеждане частната жалба на АПИ срещу определение № 10404 от 27.11.2023 г. по канд № 8888/2023 г. на Административен съд София-град и производството по делото е прекратено. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като в конкретния случай съдът е тълкувал превратно императивни национални норми. Твърди, че определението за спиране подлежи на обжалване, доколкото съдът е длъжен по същество да прецени дали въпросът, който е предмет на преюдициалното питане, е от съществено значение за разрешаването на конкретния правен спор. Иска отмяна на определението на тричленния състав и връщане на делото на този състав за произнасяне по съществото на частната жалба. Ответникът "Дриймс Транс" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Й. Лалова, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, петчленен състав, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок от надлежна страна. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Тричленният състав на ВАС е установил, че в производство по чл. 63в ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. АПК Административен съд София-град е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд - Хасково. Приел е, че с изричната разпоредба на чл. 631, ал. ал. 1, изр. 2 ГПК, приложима в съдебноадминистративното производство с оглед чл. 144 АПК, е предвидено изключение от правилото за обжалваемост на тези актове, установено с общото правило на чл. 229, ал. 1 АПК. Посочил е, че невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в цитирания законов текст, без да бъде конкретизирана хипотеза, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държавата членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС. Доколкото обаче решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването, то следва да се приеме, че забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от обхвата на инстанционния контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Поради това е приел за безпредметна преценката на изложените в частната жалба доводи за неприложимост на разпоредбите на ГПК към правомощието на административния съд за спиране на производството, доколкото недопустимостта на производството, с оглед ясно изразената воля на първостепенния съд, изключва произнасянето на касационната инстанция по същество спрямо основанията за упражненото правомощие. С тези мотиви тричленният състав е обосновал недопустимост на частната жалба и я е оставил без разглеждане на основание чл. 236 АПК във вр. с чл. 215, т. 4 АПК. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 631, ал.1 ГПК регламентира, че не подлежи на обжалване определението за спиране на производството по делото, поради отправено до СЕС запитване за тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз, което е от значение за правилното решаване на делото. Тази норма урежда изключение от общото правило на чл.229, ал.1, т.1 АПК за обжалваемост на определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на съдебното производство. Други съдилища, ако приемат, че решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване е относимо и обуславящо за решаване на висящ пред тях спор по същество по съответно дело, имат процесуалната възможност мотивирано да спрат производство по делото до произнасяне на СЕС. Тази възможност за спиране на делото с определение като обжалваното, е в съответствие с изискването на чл.267 от ДФЕС и чл.4, §3 от ДЕС за прилагане на всички необходими мерки за ефективното функциониране на преюдициалното запитване и невъзможността за отправяне на друго преюдициално запитване по същия въпрос. Следователно, съдът пред който е висящо дело, чието решаване по същество е обусловено от произнасянето на СЕС, е длъжен да спре производството при установена относимост на нормите на правото на ЕС, чието тълкуване е поискано с отправеното вече от друг съд преюдициално запитване. Това задължение на съда е обвързано с преценката на изяснените по делото факти и обстоятелства, правната квалификация на висящия спор и относимост на норми от общностното право, чието тълкуване е предмет на вече отправеното преюдициално запитване - решение по дело Danske Slagterier срещу Bundesrepublik Deutschland, C-445/06 на СЕС. Решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил преюдициалното запитване, което сочи на приложимост на уредената в чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК забрана за обжалваемост на определението за спиране на производството, както за случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване, така и за тези, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спецификата в случая е, че спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, поради което и друг съд, пред който са поставени същите правни въпроси, предмет на преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като състава на съда, който вече е отправил такова запитване. Преценката на съда за относимост на въпросите, по които е отправено от друг съд преюдициално запитване до СЕС е самостоятелна, тъй като е обвързана с определяне на приложимото национално право и касае последващото произнасяне по същество, което не може да бъде предмет на последващ съдебен контрол в частно производство. Именно поради тази специфика определението, с което е прието, че произнасянето по делото по същество е пряко обусловено от отговора на вече заявен преюдициален въпрос, е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, независимо от основанието, на което е спряно съдебното производство. Предвид изложеното, обжалваното определение на тричленния състав на ВАС като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноските за настоящото производство следват изхода на главния спор и следва да се присъдят от Административен съд София-град при разрешаване на спора по същество. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав