Определение № 8174 от 02.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4400/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от О. О. Х., чрез адв. В. Александров, против определение № 1136/15.03.2024 г., постановено по адм. дело № 154/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на Община Харманли да се произнесе по подаденото от него Заявление вх. № ОХ-05-175/24.01.2024 г. и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна - Община Харманли, не изразява становище по частната жалба. Постъпил е отговор от кмета на Община Харманли, който възразява против частната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на О. О. Х. против мълчалив отказ на Община Харманли да се произнесе по подаденото от него Заявление вх. ОХ-05-175/24.01.2024 г. и е прекратил производството по делото. От фактическа страна по делото е установено, че О. О. Х. подал на 24.01.2024 г. в Община Харманли Заявление за дерегистрация на регистрирани на неговия адрес 2 лица с вх. № ОХ-05-175/24.01.2024 г., съгласно чл. 92 ЗГР. Във връзка със заявлението, до Х. е изпратено писмо изх. № ОХ-05-175/1/ от 07.02.2024 г., подписано от Кмета на Община Харманли, с което жалбоподателят е уведомен, че въз основа на депозирано от него Заявление вх. ОХ-05-175/24.01.2024 г. е назначена Комисия и в резултат на извършената проверка по реда на чл. 99б ЗГР, при спазване на изискванията на чл. 140а от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация, същата не е установила адресни регистрации на адрес гр. Харманли, [адрес], извършени в нарушение на чл. 92 или чл. 99а ЗГР. Въз основа на така установеното, административният съд приел, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане, тъй като липсва формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Посочено е, че изпратеното до Х. писмо съдържа изявление, във връзка с подаденото от него искане за дерегистрация, поради и което няма как да е налице мълчали отказ. Изпратеното до Х. писмо изх. ОХ-05-175/1/ от 07.02.2024 г. е именно годният за оспорване акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Отделно от това, посочено е, че жалбата е насочена против ненадлежна страна – Община Харманли, а не против кмета на Община Харманли, който е представител на изпълнителната власт и е компетентният орган, който следва да издаде заповед за заличаване на адресните регистрации. Оспореното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че жалбата на О. О. Х. против мълчалив отказ на Община Харманли да се произнесе по подаденото от него Заявление вх. № ОХ-05-175/24.01.2024 г. е недопустима. Действително, по делото не е налице формиран мълчалив отказ на органа. Съгласно чл. 57 АПК сроковете за издаване на индивидуален административен акт са до 14 дни от започване на производството, а административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 се издава до 7 дни. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал. 1 АПК. За да е налице мълчалив отказ, е необходимо преди това до административен орган да е било отправено искане за издаване на индивидуален административен акт, което да не е било удовлетворено в определения от съответната норма срок, както и това искане да е било адресирано до компетентния орган. Мълчаливият отказ подлежи на оспорване пред съд, но само при условие, че органът не се е произнесъл с изричен акт по заявеното искане. Допустимо е оспорване на мълчалив отказ при издаден изричен акт, но само в хипотезата, при която изричният акт е издаден след оспорването на мълчаливия отказ - чл. 58, ал. 3 от АПК. В процесния случай след подаденото заявление и преди образуване на съдебното производство административният орган се е произнесъл по искането с изричен акт, който не е оспорен от О. О. Х. – Писмо изх. № изх. № ОХ-05-175/1/ от 07.02.2024 г. на кмета на Община Харманли. Следователно, правилно административният съд е приел, че в настоящото производство няма годен за оспорване административен акт, поради и което жалбата на Х. е недопустима. Правилно е посочено, че с посоченото Писмо изх. № ОХ-05-175/1/ от 07.02.2024 г. кметът на община Харманли информира О. О. Х., че не са налице нарушения чл. 92 или на чл. 99а ЗГР, без изрично да е обективиран отказ да бъдат заличени адресните регистрации на посочените по-горе лица, но именно този акт, предвид и приложената по делото административна преписка, по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК е годен за оспорване от лице с правен интерес, което като собственик на имота, на който е записан постоянният и настоящият адрес на двете лица, чиято дерегистрация се иска, е неблагоприятно засегнат. Това писмо по същността си съставлява отказ да се издаде заповед за заличаване на адресни регистрации по смисъла на чл. 99б, ал. 3 ЗГР. Също така, писмото освен че съдържа уведомление до Х., препращайки към становището на комисията, е и крайният акт, с който приключва производството по подаденото искане от жалбоподателя и реално представлява отказ за заличаване на посочените от жалбоподателя в заявлението лица. Правилно АС Хасково е приел, че в конкретния случай не се установява и О. О. Х. да е сезирал сочения като ответник в спора – община Харманли, с искане за издаване на конкретен административен акт, а е сезирал кмета на община Харманли. Именно последният, а не – община Харманли, представлява орган на изпълнителната власт /§ 1, т. 1 ДР АПК/. Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗГР адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. Съгласно чл. 99Б, ал. 1 ЗГР при писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до орган по чл. 92, ал. 1 или до областния управител за нарушение на чл. 92, чл. 99, ал. 1 и 4 или чл. 99А, както и по собствена инициатива, кметът на общината или на района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес. Следователно, така подадената жалба е насочена против ненадлежен ответник, както и правилно е приел първоинстанционният съд. Въз основа на така изложеното, следва, че обжалваното определение е правилно, поради и което следва да бъде оставено в сила. Не следва да се уважава искането на кмета на Община Харманли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, защото така представеният отговор е подаден и подписан от кмета на общината, а не от юрисконсулт. Следователно, не е извършен разход за процесуално представителство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,