Определение № 564 от 02.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 515/2009 г.

В. Е. Р. от гр. П. е подал частна касационна жалба против определение на Плевенския окръжен съд по ч. гр. д. № 645/2009 г. и приложил изложения на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответниците Р. Р. – А. и П. А., двамата от гр. П., не са взели становище по жалбата. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по иск, предявен от В. Р. срещу двамата ответници, за разваляне до размер на 2/6 ид. ч. на договор за гледане и издръжка, удостоверен с нот. акт № 141/30. 1. 1991 г., чрез който С. Р. е прехвърлила на дъщеря си Р. А., по време на брака й с П. А., апартамент в гр. П.. В исковата молба е заявено, че С. Р. е починала на 7. 10. 2003 г., като приживе е оставила в полза на ищеца саморъчно завещание, с което му е завещала същия апартамент. Посочено е също, че С. Р. е предявила иск за разваляне на алеаторния договор, за разглеждането на който е образувано гр. д. № 1521/2002 г. пред Плевенския районен съд, впоследствие преобразувано с № 90/2005 г. по описа на Плевенския окръжен съд, който съд с решение от 16. 10. 2006 г. е развалил алеаторния договор до размер на 4/6 ид. ч. и това решение е влязло в сила след потвърждаването му от Великотърновския апелативен съд и Върховния касационен съд. Като се позовава на саморъчното завещание на Ст. Р., ищецът моли да бъде развален алеаторния договор и за останалите 2/6 от недвижимия имот, поради неизпълнение на задълженията на ответниците за издръжка и гледане на прехвърлителката. Плевенският районен съд с определение от 23. 4. 2009 г. по гр. д. № 4083/2007 год. е прекратил исковото производство като недопустимо. Определението е оставено в сила от Плевенският окръжен съд от 24. 7. 2009 г. по гр. д. № 645/2009 год. Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на иска, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, като е посочил, че ищецът не е наследник на прехвърлителката и кредитор по алеаторния договор С. Р., поради което не може да продължи упражненото от нея право на иск за разваляне на договора, което се включва в наследството. Частният жалбоподател В. Р. счита, че произнасянето на въззивния съд по въпроса, дали притежава материално право на иск и съответно, дали има надлежна процесуална легитимация за предявявяне на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 30/1981 г., ОСГК на ВС. По тези съображения и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, моли да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Плевенския окръжен съд и същото да бъде отменено като неправилно. Искането на жалбоподателя е неоснователно. Съдът правилно е констатирал, че правата на ищеца за разваляне на алеаторния договор се изчерпват до размера на наследствения му дял от наследството на Ст. Р. и тези права са изцяло реализирани с решението по гр. д. № 90/2005 г. на Плевенския окръжен съд. Съдът е приложил точно закона – чл. 16, ал. 2 ЗН, като е посочил, че направеното от Ст. Р. частно завещателно разпореждане придава на ищеца качеството на заветник, но не го прави наследник. Изводите не противоречат на ТР № 30/1981 г., тъй-като в т. 3 на решението се обсъждат правата на действителните наследници – по закон или по общо /универсално/ завещание, но не и правата на заветниците. По изложените съображения Върховният касационен съд счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационният съд констатира, че жалбоподателят не е внесъл изцяло сумата 30 лв., държавна такса за произнасянето по допускане на касационно обжалване – чл. 18, ал. 2, т. 1 Тарифа ГПК, а е внесъл само сумата 15 /петнадесет/ лева с вносна бележка от 28. 8. 2009 г., поради което следва да бъде осъден да доплати сумата 15 лв.. Върховният касационен съд