Определение от 16.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1496/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Комисията за защита от дискриминация срещу Разпореждане № 8/05.01.2023 г. постановено по адм. дело № 119/2022 г. по описа на Административен съд (АС) –Ловеч. В титулната част на частната жалба обжалвания съдебен акт е посочен като Определение № 8/05.01.2023 г. постановено по адм. дело № 119/2022 г. по описа на АС - Велико Търново. Видно от изложеното в частната жалба волята на частния жалбоподател относно обжалвания съдебен акт, а именно Разпореждане № 8/05.01.2023 г. постановено по адм. дело № 119/2022 г. по описа на АС –Ловеч е ясна и може недвусмислено да бъде определена. С обжалваното разпореждане е върната касационна жалба с вх. № 3923/24.11.2022 г. подадена от Комисия за защита от дискриминация (КЗД) по адм. дело № 119/2022 г. по описа на АС – Ловеч, поради неотстраняване на недостатъци на жалбата в дадения от съда срок. В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Излагат се подробни съображения, в подкрепа на становището, че на основание чл. 75, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) за производствата пред съд по ЗЗДискр. не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда. Поради това не следва да се дължи държавна такса по чл. 227а АПК за касационните жалби и по чл. 235а АПК за частните жалби срещу актовете на административните съдилища, постановени по производствата по чл. 68 ЗЗДискр. Моли обжалваното разпореждане да се отмени. За да върне касационната жалба на КЗД първоинстнационният съд е приел, че не е изпълнено указанието му за внасяне на държавна такса в размер на 70 лв. както и не е направено уточнение от касатора кой съдебен акт обжалва и по кое дело. Във Върховния административен съд е образувано Тълкувателно № 5/2021 г. на Общото събрание на съдиите (ОСС) от колегиите на Върховния административен съд (ВАС), предмет на което е следният въпрос: „Дължи ли се държавна такса по чл. 227а АПК за касационните жалби и по чл. 235а АПК за частните жалби срещу актове на административните съдилища, постановени в производствата по чл. 68 от Закона за защита от дискриминация, или не се дължи държавна такса на основание чл. 75, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация в тези случаи?“. Поставеният по тълкувателното дело въпрос е от значение за решаване на настоящото дело, поради което производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 5/2021 г. по описа на ОСС от колегиите на ВАС. Предвид т. 2 на Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г., ОСГТК определението не подлежи на обжалване. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 292 ГПК във връзка с чл. 144 АПК