Решение № 12964 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7782/2012 г.

Решение № 12964 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7782/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Областния управител на Област Кюстендил срещу решение № 95 от 27.04.2012 г. по адм. д. № 52/2012 г. на Административен съд - Кюстендил. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответната по касация страна - Общински съвет Бобошево не изпраща представител и не взима становище по основателността на жалбата. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в контекста на предписанието на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед на заявеното касационно оплакване, жалбата е неоснователна. С оспореното решение № 95 от 27.04.2012 г. по адм. д. № 52/2012 г. Административен съд - Кюстендил е отхвърлил оспорването на Областния управител на Област Кюстендил срещу разпоредбите на чл. 20, т. 1 и 2 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на община Бобошево (наричана за краткост Наредбата), приета с решение № 030 по протокол № 4/30.01.2012 г. на Общински съвет - Бобошево. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че посочените в оспорените части от Наредбата размери на такса битови отпадъци (ТБО) за да бъдат действащи през 2012 г., е следвало да се приемат до края на 2011 г. Според решаващия съд нормата на чл. 20, ал. 3 от Наредбата преповтаря текста на чл. 66, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), като тълкуването на същата по отношение на ТБО за текущата 2012 г. налага извода, че уредените в предходните в чл. 20, т. 1 и 2 от Наредбата размери на таксата ще се прилагат от следващата 2013 г. Крайният извод на съда е, че Наредбата в оспорените части е законосъобразна и същите не противоречат на чл. 66, ал. 3 и чл. 68 от ЗМДТ като нормативен акт от по-висока степен. Решението е правилно. С нормата на чл. 141, ал. 3 от Конституцията на Република България е предвидено правомощие на общинските съвети да определят размера на местните такси, по ред установен със закон. В нормата на чл. 8, ал. 1, от ЗМДТ е регламентирано правото на общинските съвети да издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В същата разпоредба са посочени и принципите, които Общинският съвет трябва да спазва при определяне размера на таксата. Таксата се определя в годишен размер - чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и включва разходите за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, като разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ предоставя възможност таксата да се определи според количеството на битовите отпадъци, а когато това е невъзможно - пропорционално върху основа, определена от общинския съвет - съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. Следователно ТБО се установява със закон, а какъв да бъде конкретния размер на таксата, при условие, че той е определен в границите на закона, е въпрос на преценка на съответния общински съвет и не подлежи на преценка от съда. Предвид изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, че Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на община Бобошево, е издадена от компетентен орган - Общински съвет - Бобошево, в изпълнение на конституционно закрепеното и детайлно регламентирано в ЗМДТ негово правомощие да определя размера на местните такси и цени на услуги на територията на общината. С нормата на чл. 20 от Наредбата ТБО е определена от Общински съвет - Бобошево в зависимост от вида на имота, съответно т. 1) за жилищни и вилни имоти на граждани и жилищни имоти на предприятия и т. 2) за нежилищни и вилни имоти на предприятия и нежилищни имоти на граждани със стопанско предназначение. Административен съд - Кюстендил правилно е приел, че оспорените части от Наредбата не противоречат на чл. 66, ал. 3 и чл. 68 от ЗМДТ. В случая разпоредбата на 20, ал. 3 от Наредбата изцяло възпроизвежда текста на чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, съгласно който - когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размера на ТБО за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година. Посочената норма кореспондира и на изискването на чл. 68 от ЗМДТ да не се допускат изменения в приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на ТБО в течение на годината. Целта е определянето на таксата да е предвидимо за гражданите и за организациите, без извършването на промени от органите на местното самоуправление на територията на общината през текущия данъчен период. В случая уредените в т. 1 и т. 2 на ч. 20 от Наредбата размери на таксата ще се прилагат за 2013 г., доколкото посочените разпоредби са приети от административния орган през 2012 г. и предвид нормата на чл. 20, ал. 3 от Наредбата, във връзка с чл. 66, ал. 3 и чл. 68 от ЗМДТ. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че Общински съвет Бобошево е следвало да определи размера за ТБО до края на 2011 г. В случая, неточно е позоваването на чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, тъй като няма законова пречка размерът на ТБО за 2013 г. да бъде регламентирано от административния орган в началото на предходната 2012 г. Уредените обаче в чл. 20, т. 1 и 2 от Наредбата нови размери на таксата ще се прилагат от следващата 2013 г. Ето защо, като е отхвърлил жалбата на Областния управител на Област Кюстендил срещу разпоредбите на чл. 20, т. 1 и 2 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на община Бобошево, приета с решение № 030 по протокол № 4/30.01.2012 г. на Общински съвет - Бобошево, Административен съд - Кюстендил е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал, поради което при липса на отменителни основания, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,