Определение № 273 от 09.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 786/2010 г.

Производството е по чл. 250 ГПК, образувано по молба на Ц. С. П., Е. С. К., В. С. Ч. и М. Н. Ц. чрез пълномощника, адвокат Г. Д. за допълване на определение № 205 от 09.05.2012 г. по гр. дело № 786/2010 г. на Върховния касационен съд /ВКС/, III гражданско отделение /III г.о./. В молбата се поддържа, че ВКС не се е произнесъл по искането за присъждане на законна лихва върху сумите, които [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на основание чл. 245, ал. 3 ГПК както следва: на Ц. С. П. сумата 10168.83 лв.; на Е. С. К. сумата 2944.39 лв.; на В. С. Ч. сумата 97.87 лв.; на М. Н. Ц. сумата 20984.29 лв. За това молителите искат да бъде допълнено определението, като ВКС се произнесе по искането за присъждане на законна лихва, считано от 01.10.2009 г. до окончателното изплащане на сумите, заплатени от тях. Ответникът - [фирма], [населено място] не е взел становище. ВКС, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определение № 205 от 09.05.2012 г. по гр. дело № 786/2010 г. на ВКС, III г.о. е осъдено [фирма], [населено място] да заплати на основание чл. 245, ал. 3 ГПК суми на молителите, както следва: на Ц. С. П. сумата 10168.83 лв.; на Е. С. К. сумата 2944.39 лв.; на В. С. Ч. сумата 97.87 лв.; на М. Н. Ц. сумата 20984.29 лв. От мотивите на цитирания съдебен акт е видно, че съдът се е произнесъл по молба по чл. 245, ал. 2 ГПК, която е приел за основателна, след като е констатирал, че молителите като длъжници по изпълнително дело № 20098570400150/09 на ЧСИ Б. Я. са изплатили изцяло сумите по изпълнителен лист, издаден на основание чл.404, т. 1, пр. 2 ГПК в полза на [фирма], [населено място], а решението въз основа, на което е бил издаден посочения изпълнителен лист - решение № 1095 от 20.07.2009 г. по гр. дело № 352/2009 г. на Софийски апелативен съд е било отменено с решение № 308 от 30.03.2012 г. по гр. дело № 786/2010 г. на ВКС, III г.о. и вместо него е било постановено решение, с което е бил отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] против настоящите молители иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 11000 евро, ведно със законната лихва върху същата, считано от 29.06.2009 г. до окончателното й изплащане. ВКС не се е произнесъл по искането за присъждане на законна лихва върху присъдените в полза на молителите суми, поради което определението следва да бъде допълнено, като бъде разгледано същото искане. ВКС в настоящият си състав приема, че искането за присъждане на законна лихва върху посочените по - горе суми е неоснователно поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК, когато решението въз основа, на което е бил издаден изпълнителен лист бъде отменено и искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, съдът постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. Нормата предвижда връщане по обратния изпълнителен лист само на сумите, които са получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. Действащата процесуалноправна уредба не предвижда възможност за заплащане и на законна лихва върху вече получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение суми. Единственият случай, при който носителят на права може да претендира мораторни вреди е в хипотезата на чл. 282, ал. 4 ГПК и то след успешно проведен съдебен процес, какъвто не е настоящият случай. Предвид изложеното следва да се приеме, че постановения от ВКС съдебен акт трябва да се допълни, като искането на молителите за присъждане на законна лихва върху посочените по - горе суми се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение