Определение № 429 от 27.05.2021 г. на ВКС по д. № 513/2021 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Енерго- Про Продажби” АД срещу въззивното решение на Окръжен съд Шумен по гр.д. №247/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от А. Л. срещу касатора иск по чл.124 ГПК, като е прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7 438, 50 лв., начислена по посочената фактура чрез корекция на сметка, при неточно измерване на ел. енергия. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с посочената практика на ВКС са разрешени следните два въпроса от предмета на спора: 1. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на ел. енергия по реда на чл.183 ЗЗД? 2. Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него ел. енергия, след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.12 г. и при действието на чл.48,49,50 и 51 от ПИККЕ, в сила от 16.11.13 г.” Поставя като значим за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото следния правен въпрос: Дали, за да бъде кредитирано заключението на вещото лице, действията, които то ще извършва и обстоятелствата, които ще обследва, следва да се развият пред него? В случая, дали за да се кредитира експертизата на БИМ, натрупването на ел. енергия по скрит регистър трябва да се извърши пред вещите лица от ИМ и те лично да възприемат това натрупване или е достатъчно те да го констатират? По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел за основателен предявеният отрицателен установителен иск, поради липса на насрещно пълно и главно доказване на релевантните за спора обстоятелства. Не се установява, че ищецът е осъществил твърдяното неправомерно въздействие върху СТИ – софтуерна препараметризация, довело до натрупване на показания в трети „скрит” регистър. От представения протокол за монтаж на електромера на адреса на ищеца, в който са отбелязани с нула показанията за дневна и нощна енергия, не се установява какви са били показанията в регистър Т3 при първоначалния монтаж на процесното СТИ. Не се установява от коя дата е започнал записът в скрития регистър, конкретната причина за това и дали изобщо се касае за реално потребление на ел. енергия. Наличието на друга тарифа - Т3, нефигурираща на дисплея на електромера- само по себе си не доказва, че записаното там количество ел. енергия е реално доставено и потребено от абоната. Натрупването на показанията в тази тарифа не е станало в присъствието на вещите лица от БИМ, поради което не може да се направи категоричен извод, че съдържащите се и установени при софтуерно четене показания на електромера са на реално преминала през него ел. енергия за конкретен времеви период. Освен това от самия протокол на БИМ не може да се направи категоричен извод, че констатациите там се отнасят именно до процесния електромер, защото в протокола е описан електромер, пломбиран с друг номер пломба. В заключение, според въззивния съд не се доказват предпоставките за дължимост на заплащането на реално потребена ел. енергия от потребителя, а именно наличие на: неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, на реално потребление, неговия размер и периода, за който е натрупано неотчетеното количество ел. енергия. ВКС намира, че при данните по делото, обжалването на въззивното решение следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по първите два въпроса на касатора, поради твърдяното в изложението противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС – р. по гр.д. №4160/18 г. на трето г.о., р. по гр.д. №50417/16 г. на първо г.о. и р. по гр.д. №2991/18 г. на трето г.о. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.