Определение № 405 от 03.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 219/2011 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК вр. чл. 288 от ГПК Образувано е по частна жалба на Д. Д. от [населено място] ,гражданин на Р.Румъния ,чрез адв. Б. К. от АК Д., срещу въззивно определение от №3806 от 04.12.2010г по ч. гр.дело № 2298/2010г на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 09.09.2010г на Варненски районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 9923/2010г.на В. поради недопустимост на иска. Жалбоподателят поддържа в изложението си основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, по процесуалния въпрос прекрудира ли се правото на страната да оспори истинността на документ чрез иск по чл. 124 ал.4 от ГПК (чл.97 ал.3 от ГПК(отм), заради това ,че документът е бил представен в друго гражданско дело ,но в това дело страна е пропуснала да предяви инцидентен установителн иск за да установи неистинността. Поддържа се наличие на противоречива практика по този въпрос, като се цитират определения на въззивни съдилища №1555 от 20.07.2010г по д.№ 578/10г на ПзОС и опр.от 25.06.2010г по ч.гр.д. № 184/2010г на ГОС. Ответниците по жалбата З. Д. и А. К. оспорват основанието за допустимост, не е налице противоречива практика по решаващия въпрос за допустимостта на иска, а цитираната съдебна практика е неотносима. Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице и е процесуално допустима. Не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, предвид следното: На поставения процесуален въпрос за преклудиране на възможността за иска по чл. чл. 124 ал.4 от ГПК и характера на процесуалните предпоставки за неговата допустимост в случая, въззивният съд не е дал разрешение с оглед на това дали страната е пропуснала да оспори документа, представен срещу нея по приключилото гражданско дело, или го е оспорила, но съдът е приел оспорването на недоказано. Въззивният съд е следвал разрешението, постановено от ВКС в практиката му по чл. 274 ал.3 от ГПК, а именно че искът да се признае за подправен процесния документ е прекрлудиран и в двата случая, по съображенията, вече дадени от Върховния касационен съд в определение №320/2009г по ч.гр.д.№271/2009г.на ІV г.о. Така Варненски окръжен съд не е дал противно, а съобразено с практиката разрешение по допустимостта на иска. При решаващите си изводи не е дал основание да се коментира атакуваното определение по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК,във връзка с така поставения в изложението въпрос, по който в практиката на ВКС вече има задължително за съдилищата разрешение .Като предпоставен от изтъкването на обстоятелство, което защитата счита за относимо, но което е правно ирелевантно за допустимостта на иска и съдът в случая не му е придал значение, въпросът по изложението няма и необходимата връзка с решаващите съображения на въззивния съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.