Определение № 10646 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8816/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на В. С. Д. от гр. София против определение № 970/ 25.07.2024г., постановено по адм. дело № 574/2024г. по описа на Административен съд София-област, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу предизвестие за прекратяване на договор за наем № 86 от 05.08.2020г.с изх.№ РД-94В-259-1/17.04.2024г. на кмета на община Мирково, и производството по делото е прекратено. В частнат ажалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизовдствените правила. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответната страна кмет на община Мирково, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството (чл. 229, ал.1,т.1 АПК), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че обжалваното предизвестие за прекратяване на договор за наем на магазин-частна общинска собственост не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на оспорване, вкл. и в частта, сд която наемателят е уведомен за предаване на имота в 3-дневен срок от прекратяване на договора. Определението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съотвествие с приложимия материален закон, без съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при съобразяване на мотивите на определение № 8964/18.07.2024, постановено по адм. дело № 7040/2024г. по описа на ВАС, четвърто отделение. Предизвестието за прекратяване на договор за наем на нежилищен недвижим имот-частна общинска собственост по чл. 14, ал.1 ЗОС, сключен след провеждане на публичен търг, не представлява индивидуален административне акт по смисъла на чл. 21 АПК, а волеизявление на страна по договор, направено по реда на ЗЗД, както е предвидено в чл. 15, ал.3 ЗОС. Наемното правоотношение по чл. 14, ал. 3 ЗОС - за нежилищен недвижим имот не се прекратява със заповед на съответния кмет на общината, както е за наемните правоотношения по чл. 14, ал.5 и ал.6 ЗОС и която заповед може да се обжалва по реда на АПК според изричната разпоредба на чл. 15, ал.5 ЗОП. Процесният случай не е такъв и споровете относно прекратяване на наемното провоотношение не подлежат на разглеждане по административен ред. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,