Определение № 1272 от 27.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 852/2012 г.

М. на о., [населено място] е подало касационна жалба против решение по гр. д. № С-33/2011 г. на Софийския градски съд, приложило изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и решение по гр. д. № 9128/2010 г. на Софийски градски съд. Ответникът по жалбата, ищец по делото, К. К. от [населено място] моли да бъде постановено определение, с което да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а по същество – жалбата да се отхвърли като неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският районен съд, с решение от 22. 06. 2011 г. по гр. д. № С-5/2010 г. е осъдил М. на о. да заплати на К. сумата 5 586.10 лв. възнаграждение за извънреден труд, положен в периода от 23. 12. 2005 г. до 08. 01. 2009 г. в поделение 26910 – [населено място], със законната лихва от 20. 03. 2009 г. до изплащането на сумата. Решението е потвърдено от Софийският градски съд с въззивно решение от 06. 04. 2012 г. по гр. д. № С-33/2011 г.. Въззивният съд е възприел изцяло изводите на районния съд, че от доказателствата по делото е установен размерът от 1488 часа на положения от ищеца извънреден труд за периода 23. 12. 2005 г. - 08. 01. 2009 г., за който се дължи обезщетение 5 780.85 лв. Съобразено е погасяване на задължението по давност за периода от 23. 12. 2005 г. до 31. 01. 2006 г. в размер на сумата 194. 75 лв. и е потвърдено присъждането на крайната сума 5886.10 лв. Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят твърди, че е налице противоречива съдебна практика по материалноправния въпрос за недопускане на двойно компенсиране на извънредния труд, едновременно с почивка и с парично обезщетение, като се позовава на приложено решение по гр. д. № 9128/2010 г. на СГС. Жалбоподателят счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и също изисква допускане на касация на обжалваното решение. Искането е неоснователно, тъй-като с обжалваното решение, Софийският градски съд не е допуснал противоречие с установената съдебна практика или неточно прилагане на закона. От приложените от двете страни решения на различни съдилища – горепосоченото решение на Софийски градски съд и решения на състави на касационния съд, постановени по чл. 290 ГПК, представени от ищеца по делото, е установена съдебната практика, че положеният труд от кадрови военнослужащ над нормалната до увеличената продължителност на служебното време, приравнен на извънреден труд и некомпенсиран с почивки – намалено работно време, следва да се възмезди с парично заплащане. С решенията е прието също, че работодателят, в случая М. на о., носи тежестта за доказване, че е компенсирал часовете извънреден труд с почивки и некомпенсираните часове следва да бъдат заплатени. В съответствие с тази практика е действал Софийският градски съд при постановяване на обжалваното решение. В съдебно заседание на 08. 02. 2011 г. пред районния съд е прието заключение на счетоводна експертиза и обясненията на вещото лице М. А., че по заповедната книга на поделението не се отразени заповеди за ползвани от ищеца компенсации за исковия период. При липса на такива доказателства, първоинстанционният и въззивният съд обосновано са приели, че се дължи заплащане на всички часове извънреден труд. Поставеният от жалбоподателя въпрос е обусловен от доказателствата по конкретното дело и няма връзка с точно прилагане на закона или противоречива съдебна практика. В приложеното от самия жалбоподател решение по гр. д. № 9128/2010 г. е прието, че заплащане на извънредния труд, който не е компенсиран с почивки, се дължи и на военнослужащи, които продължават да са на работа, щом като при разглеждане на спора по същество, не е доказана такава компенсация. Доводите на жалбоподателя, че такава компенсация е възможна в бъдеще, не могат да предопределят решението по спора. Не са налице основания за допускане на касация, поради което Върховният касационен съд