Определение № 393 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 444/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от Д. И. Д. срещу решение № 148/ 29.11.2016г. постановено по в.гр.д. 428/2016г. на Бургаски апелативен съд. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт- основания по чл. 281, т.3 от ГПК. В Изложението за допускане на касационно обжалване, касаторът твърди, че съдът се е произнесъл неправилно по материално- правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Счита, че въпросът дали задължението е погасено, тъй като оригиналът на договора за заем се намира у длъжника е от значение за точното прилагане на ЗЗД. Счита, че презумпцията на чл. 109 ЗЗД е неприложима в случая и са нарушени съдопроизводствените правила по чл. 153 ГПК, тъй като съдът е длъжен обстойно да обсъди и анализира всички доказателства по делото и да изложи мотивирани съображения. Подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. ВКС, състав на ІІІ г.о. като взе предвид, че решението е въззивно и е по чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 240 ЗЗД с цена на иска над 5000лв., намира че касационната жалба е редовна и допустима, подадена е от легитимирано лице и в законния срок. При преценка на допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното: Въззивният съд е приел за неоснователен иска по чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 240 ЗЗД, предявен от Д. Д. срещу О. Ю. като е установил от фактическа страна, че между страните е бил сключен договор за заем на 28.10.2013г. за сумата от 76000лв.. Съдът е приел, че оригиналът на договора за заем е един и той е бил върнат на длъжника от ищеца- кредитор, поради което на основание чл. 109 ЗЗД е приел, че заемът е погасен. Съдът е приел, че презумпцията на чл. 109 ЗЗД не е оборена от ищеца, тъй като последният не е възразил, че оригиналът на договора е върнат, нито е направил твърдения, че оригиналът е отнет и не е върнат доброволно. Съгласно т.р. 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. При посоченото в Изложението основание е необходимо разрешаването на въпроса да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В случая, касаторът не е формулирал въпрос по тълкуване на правото. В изложението са направени твърдения за неправилност на съдебното решение- основания по чл. 281, т.3 ГПК, но липсва поставен въпрос, който да бъде разгледан в производството по чл. 288 ГПК. Касаторът твърди, че е нарушен чл. 109 ЗЗД, но не е поставил въпрос относно тълкуването на тази разпоредба. Жалбоподателят твърди, че е нарушен чл. 153 ГПК, но отново липсва формулиран въпрос относно тълкуването на тази разпоредба. Въпросът дали задължението е погасено, тъй като оригиналът на договора за заем е у длъжника, е въпрос по правилността на съдебното решение, тъй като съдържа в себе си твърдение, че съдът е направил правен извод само въз основа на този факт. Въззивният съд в случая е приел от фактическа страна не само, че оригиналът на договора е в длъжника, а че това е бил единствен екземпляр, който се е намирал в кредитора и че документът е бил доброволно върнат на длъжника. Касаторът не е обосновал и наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е посочил коя правна норма се нуждае от тълкуване и защо, както и кое обстоятелство обуславя необходимостта от тълкуването и, или промяна в начина на тълкуване. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, ВКС