Определение № 48 от 04.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 613/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.3 изр.1 ГПК. З. Х. А. и Е. Х. И. са обжалвали определението на Варненския окръжен съд № 2* от 18.07.2008г. по ч.гр.д. № 1218/2008г., с което е потвърдено определението на Варненския районен съд, ХХ състав от 12.02.2008г. по гр.д. № 690/2005г. Частната жалба е подадена в срок срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава прекратително определение на първата инстанция и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес, защото установяването на собствеността на ищците в настоящия процес не предпоставя упражняване в бъдеще на техни права, обусловени от изхода на настоящото дело, а установяването на правото към минал момент е в противоречие с петитума на исковата молба. В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че по процесуалния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, свързан със защитата на правото на собственост са налице и трите предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК - разрешен е в противоречие с практиката на ВКС, има противоречива практика на съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Правният интерес от провеждането на установителен иск за собственост е винаги конкретен и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба. За да е налице противоречие в съдебната практика по този въпрос следва в различните решения да е прието принципно становище по сходен с разгледания в обжалваното решение случай. С представеното решение № 885 от 12.06.2002г. на ВКС, ІV г.о. съдът се е произнесъл относно възможността ищецът да избере дали да предяви положителен или отрицателен установителен иск при спор за собственост, породен от снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за собственост. По настоящото дело този въпрос не е стоял за разглеждане, защото съдът не е отрекъл правния интерес с оглед вида на предявения установителен иск. Ищците са обосновали правния си интерес с предприети действия от ответницата към един минал момент като съдът е приел, че с провеждането на установителния иск срещу нея не би се прекратил правния спор, след като за имота имат титул трети, неучастващи по делото лица. Това разрешение е съобразено с тълкуването, дадено в решение № 1349/2002г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 1325/2001г., че простото отричане на правото на собственост на ищеца от невладеещо имота трето лице не поражда правен интерес от установяване на собствеността, след като то не е основано на твърдения за притежаване на вещни права в пълен или ограничен обем, следователно не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, липсва и твърдяното противоречие в практиката на съдилищата, тъй като представеното определение на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 3844/2002г. не разглежда сходна хипотеза. В изложението за допускане на касационното обжалване не е обоснована необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл.97 ал.1 ГПК /отм./ във връзка с точното й прилагане при конкретните обстоятелства по делото, следователно не са налице предпоставките и на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.