Определение № 417 от 21.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3100/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М., Д. Д. М., Р. М. и [фирма], [населено място], срещу определение на Варненски апелативен съд № 414 от 12.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 248/ 2018 г., с което е отхвърлено искането на частните жалбоподатели за изменение на постановеното по същото дело определение № 326 от 13.06.2018 г. (с което е прекратено производството по предявените от К. против М. М., Д. Д. М., Р. М. и [фирма], [населено място], искания за отнемане на незаконно придобито имущество) в частта за разноските. Съдът констатира, че пред настоящата инстанция е висящо и производство по частна касационна жалба на К. срещу определението от 13.06.2018 г. за прекратяване на производството по делото (ч.гр.д.№ 3099 по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.). Въпросът за отговорността за разноските по частното производство се предпоставя от въпроса законосъобразен ли е изводът за недопустимост на исковете, съответно законосъобразно ли е определението за прекратяване на производството. Няма съображения, налагащи отделно разглеждане на жалбата срещу определението за прекратяване и на тази срещу акта, с който е отказано допълването му, поради което и на основание чл.213 ГПК съдът