Определение № 128 от 15.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2230/2015 г.

Производството е било по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба с вх.№ 3385/21.V.2015 г. на И. С. С. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Д. срещу осъдителното въззивно решение № 58/27.ІІІ.2015 г. на Добричкия ОС, ТК, постановено по т. д. № 23/2015 г. След допускането на това въззивно решение до касационен контрол с определение № 498/6.VІ.2016 г. процесуалният представител на касатора С. е уведомил ВКС, че той е починал и затова като страна в процеса следва да бъдат конституирани неговите наследници по закон. С резолюция от закритото с.з. на 29.VІІІ.2016 г. пр-вото по настоящето дело е било спряно – на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК – като ответникът по касация едноличен търговец И. Д. И., действащ с фирмата „И. И.-Е.”, е бил задължен – при условията на чл. 230, ал. 2 ГПК - да представи удостоверение за смъртта и наследниците на насрещната по спора страна. Видно от удостоверението с изх. № 11-07-3/19.І.2017 г. на [община] е, че И. С. С., ЕГН [ЕГН] г., по семейно положение вдовец, е починал на датата 14.VІ.2016 г., като е оставил за свои наследници по закон дъщеря и двама сина: С. И. С.-Б., И. И. С. и Р. И. С.. С писмо изх. № 11-07-3/20.І.2017 г. [община] е уведомила ВКС, че постоянният адрес на първата от тях е в [населено място], бул. •••-и септември” № 27, вх. „Б”, ет. І, ап. № 3, докато синовете И. и Р. следвало да се призовават на настоящите им адреси – „различни от постоянните им такива”, а именно: 1./ И. И. С. - от адрес в [населено място], [улица],ет. І, ап. № 3; 2./ Р. И. С. – от адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. V, ап. № 37. Като е намерил, че в пределите на 6-месечния срок по чл. 230, ал. 2 ГПК са били изпълнени изискванията за възобновяване на настоящето касационно пр-во, в настоящия си състав ВКС, търговска колегия, първо отделение, със свое определение № 50/7.ІІІ.2017 г. по настоящето дело е възобновил касационното пр-во, конституирайки в процесуалното качество на касатори тримата низходящи от първа степен на починалия в хода на настоящето производство И. С. С., а именно: дъщерята С. И. С. Б. с постоянен адрес в [населено място], бул. •••-и септември” № 27, вх.”Б”, ет. І, ап. № 3 и синовете И. И. С. с настоящ адрес в [населено място], [улица], ет. І, ап. № 3 и Р. И. С. с настоящ адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. V, ап. № 37. Със заявление вх. № 3816/5.ІV.2017 г. по описа на ВКС новоконституираният касатор Р. Ив. С. е представил удостоверение с изх. № 3934/20.VІ.2016 г. на РС-Добрич за вписан в Особената книга на този съд под № 52/17.VІ.2016 г. негов отказ от наследството на покойния му баща И. С. С.. Съответно изпратените от канцеларията на ТК на ВКС на останалите двама новоконституирани касатори преписи от касационната жалба на покойния И. С. С. са се върнали в цялост с отбелязване, че след трикратно посещаване на постоянния й адрес в [населено място] и оставено й уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК С. Ив. С.-Б. не се е явила да получи съдебните книжа, докато за И. Ив С. данните в призовката, отразени от връчителя са, че „по сведение на живущите” на този негов настоящ адрес в [населено място], „адресатът не живее на същия”. При тази данни по делото ще следва да бъде отменено предходното определение от 7.ІІІ.2017 г. за конституиране като касатор на Р. И. С., а спрямо С. Ив. С.-Б. и И. Ив. С. да се приложи разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК - във връзката й с текста на чл. 129, ал. 6 ГПК /и чл. 6 ЗДТ/ и чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в резултат – поради невнасянето на дължимата за настоящето касационно пр-во държавна такса в размер на 240 лв. (двеста и четиридесет лева), същото ще следва да бъде прекратено.